Читать «Свечеряване» онлайн - страница 35

В четири следобед се обадиха на Стефан. Да, всички били добре дошли. Слязоха долу, за да вземат Мат.

В пансиона Елена не повтори ритуала с целувката, както предишния ден — за огромно разочарование на Мат. Но тя се зарадва на новите дрехи, макар и не така, както предишната Елена. Като се носеше на около метър над пода, тя ги притискаше към лицето си и ги миришеше. После се извърна към Мередит със сияйна усмивка, което учуди Бони, защото когато бе избрала тениската, тя не бе усетила никаква миризма, освен тази на омекотителя за дрехи. Нямаше дори следа от парфюма, който Мередит използваше.

— Съжалявам — каза Стефан безпомощно, когато Елена се разкиха, докато притискаше към гърдите си светлосиньото потниче. Но лицето му бе разнежено и Мередит леко се смути и го увери, че се чувства поласкана, задето дрехите й са така оценени.

— Тя може да каже къде са били изработени — поясни Стефан. — Няма да облече нищо, което е било ушито от експлоатирани работнички.

— Аз си купувам дрехите само от проверени магазини — уточни Мередит. — Двете с Бони имаме да ти кажем нещо — додаде. Докато му разказваше накратко за среднощното пророчество на Бони, приятелката й заведе Елена в банята и й помогна да се преоблече в шорти, които й бяха по мярка и светлосиньото потниче, което също й стана, само дето й беше малко дълго.

Цветовете се връзваха идеално със сплъстената, но при все това великолепна коса на Елена, но когато Бони се опита да я накара да се погледне в огледалцето, което бе взела — парчетата от старото бяха почистени — Елена се смути като малко кутре, което вижда отражението си. Бони продължи да държи огледалото предизвикателно пред лицето й, а Елена не спираше да наднича ту от едната, ту от другата страна зад него като малко дете, което си играе на „криеница“ с някой възрастен. Бони се потруди доста с четката за коса, докато оправи сплъстената златна грива, с която очевидно Стефан не знаеше как да се справи. Когато косата на Елена отново заблестя и стана коприненомека, Бони гордо я поведе навън, за да я покаже на останалите.

И тутакси съжали. И тримата изглежда бяха потънали в някакъв мрачен разговор. Бони пусна неохотно Елена, която полетя — буквално — в скута на Стефан.

— Естествено, че разбираме — казваше Мередит. — Дори преди Каролайн да откачи, в крайна сметка какъв друг избор имате? Но…

— За „какъв друг избор“ става дума? — намеси се Бони и се отпусна на леглото до Стефан. — За какво говорите?

Последва продължително мълчание, сетне Мередит се изправи и я прегърна.

— Говорим за това защо Стефан и Елена трябва да напуснат Фелс Чърч, да се махнат по-далеч оттук.

Отначало Бони не реагира — знаеше, че би трябвало да почувства нещо, но беше толкова потресена, че не можеше да осъзнае чутото.

— Да заминат? Защо? — бе единственото, което успя да изрече, когато се окопити от смайването.

— Ти сама видя защо — тук, вчера — отвърна Мередит. Тъмните й очи бяха пълни с болка, а лицето й за пръв път показваше съвсем открито безкрайната мъка, която изпитваше. Ала в момента Бони се интересуваше най-вече от собствената си болка.