Читать «Свечеряване» онлайн - страница 20

— Сега тя ще те познае навсякъде — каза Стефан на Мередит. — Не само лицето ти, но и това, което е вътре в теб. Трябваше да ви кажа, преди да дойдете, но аз съм единственият, с когото тя се е срещала досега и не осъзнавах…

— Трябваше да го осъзнаеш! — Каролайн крачеше из стаята като тигрица в клетка.

— Е, целунала си момиче, и какво от това? — избухна Бони. — Мислиш, че сега ще ти порасне брада ли?

Сякаш подтикната от конфликта около нея, Елена внезапно се извиси нагоре, все едно бе изстреляна от дулото на оръдие. Косата й пукаше от статично електричество, докато спираше изведнъж или се завърташе. Прекоси два пъти стаята и силуетът й се отрази в прашния прозорец. О, Господи, помисли си Бони, трябва да й дадем някакви дрехи! Погледна към Мередит и видя, че същата мисъл е хрумнала и на приятелката й. Да, трябваше да намерят дрехи на Елена — и най-вече бельо.

Докато Бони пристъпваше бавно и стеснително към нея, сякаш досега никога не е била целувана, Каролайн избухна отново.

— Вие продължавате с всичко това! — Крещи, направо е изпаднала в истерия, помисли си Бони. — Какво ви става на всички? Нямате ли поне капка морал?

За съжаление тези думи отново предизвикаха неконтролируем кикот от страна на Бони и Мередит. Стефан се извърна рязко към гостенката си — явно търпението и любезните му маниери на домакин губеха битка с гнева му.

Не само гостенка, каза си Бони, но и момичето, с което бе стигнал дяволски далеч, защото Каролайн никак не я беше срам да разказва какво са правили двамата, докато са били заедно. Толкова далеч, колкото би могъл да стигне един вампир, припомни си Бони, което не беше съвсем докрай. Имаше нещо такова, че споделянето на кръвта замества… ами, да направиш онова. Но той не беше единственият, за когото Каролайн се хвалеше. Каролайн беше известна с разюзданото си поведение.

Бони погледна към Елена и видя, че тя наблюдава Каролайн със странно изражение. По лицето й не се четеше страх, а по-скоро дълбока тревога за нея.

— Добре ли си? — попита я Бони. За нейна изненада Елена кимна, погледна към Каролайн и поклати глава. Огледа внимателно момичето от глава до пети, а изражението й беше като на озадачен лекар, който преглежда много болна пациентка.

Сетне се понесе из въздуха към Каролайн с протегната ръка.

Каролайн се отдръпна, сякаш се отвращаваше от докосването на Елена. Не, не се отвращава, осъзна Бони, а е изплашена.

— Откъде да зная какво ще направи в следващия момент? — попита рязко Каролайн, но Бони знаеше, че не това е истинската причина за страха й. Какво става тук?, зачуди се тя. Елена се бои за Каролайн, а пък Каролайн се бои от Елена. Какво означаваше това?

Психическите сетива на Бони я накараха да настръхне. Нещо не беше наред с Каролайн, усещаше нещо, с което никога досега не се беше сблъсквала. А и въздухът… беше наситен с някакво напрежение, сякаш всеки миг ще се разрази буря.

Каролайн се обърна рязко, за да извърне лице от Елена. Пристъпи зад един стол.

— Просто я дръжте по-далеч от мен, става ли? Няма да й позволя отново да ме докосне… — започна тя, когато Мередит промени цялата ситуация само с две думи.