Читать «Свечеряване» онлайн - страница 19

Когато Бони се присъедини към тях, Елена вече се бе отказала да отива в банята. По лицето й бяха изписани болка и объркване, а тъмносините й очи плуваха в сълзи. Тя явно бе наранена и в същото време изпълнена със съжаление. Но под всичко това съвсем изненадващо се прокрадваше някакъв страх. Интуицията на Бони внезапно се пробуди.

Тя потупа приятелката си по ръката, единствената част, която можеше да достигне, и заприглася на останалите:

— Ти не знаеше, че тя ще се разстрои. Не си искала да я нараниш.

Блестящи като планински кристали сълзи се търкулнаха по страните на Елена, а Стефан ги улавяше с кърпичка, сякаш всяка от тях бе безценно съкровище.

— Тя мисли, че Каролайн е наранена — обясни Стефан — и е разтревожена за нея, поради някаква причина, която не разбирам.

В този миг Бони осъзна, че все пак Елена може да общува — телепатично.

— Аз също го почувствах — кимна червенокосото момиче. — Болката. Но кажи й — имам предвид Елена — Елена, обещавам ти, че ще й се извиня. Ще се покая.

— Май всички ще трябва да се покаем — присъедини се Мередит. — Но междувременно искам да се уверя, че този „незнаещ ангел“ ме познава.

С изражение на безкрайна нежност тя притегли Елена от прегръдките на Стефан в своите и я целуна.

За нещастие точно в този миг Каролайн излезе от банята. Долната част на лицето й бе по-бледа от горната, тъй като бе лишена от грима: червилото, пудрата, ружа. Тя се спря като закована и се втренчи изумено в разкрилата се пред очите й гледка.

— Не мога да повярвам! — процеди с унищожителен тон. — Вие продължавате! Това е отвра…

— Каролайн! — отекна предупредително гласът на Стефан.

— Дойдох тук да видя Елена. — Каролайн кършеше ръце, сякаш бе изправена пред ужасен конфликт. — Някогашната Елена. И какво видях? Тя е като бебе, не може да говори. Прилича на някакъв самодоволен гуру, който се носи из въздуха. А сега се държи като някаква перверзна…

— Не довършвай — прекъсна я Стефан тихо, но твърдо. — Казах ти, че след няколко дни ще превъзмогне първите симптоми, съдейки по досегашния й напредък.

И той е различен, помисли си Бони. Не беше само щастието, че Елена се е върнала. Беше… вътрешно по-силен и по-уверен. Стефан винаги е бил тих и кротък отвътре; нейните сили го усещаха като бистра езерна вода. Сега видя как тази бистра вода се бе надигнала като цунами.

Какво го бе променило толкова много?

Отговорът дойде незабавно, макар; и отново под формата на въпрос. Елена все още беше отчасти дух — интуицията на Бони й го подсказваше. Какво би станало, ако пиеш от кръвта на някой като нея?

— Каролайн, нека не говорим повече — рече тя. — Съжалявам, наистина, наистина се извинявам за… ти знаеш. Не бях права и съжалявам.

— О, ти съжаляваш! И това трябва да оправи всичко, така ли? — Очите на Каролайн бяха остри и хладни като острие на кинжал, когато обърна гръб на Бони.

Бони се изненада, когато усети парещите си сълзи. Елена и Мередит все още се прегръщаха, допрели облените си в сълзи лица. Сетне се загледаха и Елена засия.