Читать «Свечеряване» онлайн - страница 22

В колата се разнесе някакъв шум.

— … не мислиш ли? — питаше Дамарис.

Раздразнен и твърде погълнат от фантазията си, за да внимава за това, което говореше спътницата му, той рязко й нареди да замълчи и тя тутакси притихна. Дамарис беше тъпа, но хубава провинциалистка. Сега седеше с развяна от вятъра коса, с празни очи, с присвити зеници, абсолютно неподвижна.

Деймън изсъска раздразнено. Не можеше да се върне към фантазията си; дори и в тишината на колата, въображаемите ридания на Елена му пречеха.

Но тя няма да плаче, след като веднъж завинаги я превърне във вампир, обади се един тънък глас в съзнанието му. Деймън наклони глава и се наведе назад, отпуснал ръце върху волана. Веднъж вече се бе опитал да я направи своята принцеса на мрака — защо да не опита отново? Тогава ще му принадлежи напълно и ако трябва да се откаже от човешката й кръв… е, в момента и без това не получаваше нито капка от нея, нали така?, обади се отново подигравателният вътрешен глас. Елена, бледа и заобиколена от сиянието на Силата, присъща само на вампирите, с русата си почти до бяло коса, облечена в черна сатенена рокля, открояваща ослепителната белота на кожата й. Това бе картина, която би накарала сърцето на всеки вампир да забие по-бързо.

Сега, след като бе дух, я искаше повече от всякога. Дори като вампир тя ще запази по-голямата част от същността си и той съвсем ясно си я представяше: светлината й срещу неговия мрак, меката й белота, сгушена в твърдите му мускулести ръце. Щеше да укроти тази прелестна уста с целувките си, да я задуши с тях…

Но какво си мислеше той? Вампирите не се целуваха за удоволствие — особено не и с други вампири. Кръвта, ловът, това беше всичко. Целувките, без да са необходими за покоряването на жертвата, бяха безсмислени; те нямаше да доведат до никъде. Само сантименталните идиоти като брат му се занимаваха с подобни глупости. Един зрял вампир може да сподели кръвта си с простосмъртна жертва, като в същото време контролира изцяло съзнанието й и свържат умовете си. Това бе тяхното удоволствие.

При все това Деймън изпитваше вълнение при мисълта да целуне Елена, да я целуне против волята й, да усети как отчаяната й съпротива замира… последвана от кратко колебание, миг преди да му се отдаде напълно.

Може би полудявам, помисли си Деймън. Доколкото си спомняше, никога досега не бе губил разсъдъка си и имаше нещо примамливо в идеята. Бяха минали векове, откакто бе изпитвал подобно вълнение.

Толкова по-добре за теб, Дамарис, помисли си той. Беше стигнал до мястото, където Сикамор стрийт свършваше внезапно и преминаваше в тясно и опасно шосе, водещо към Олд Уд. При все това той се обърна към Дамарис, за да я събуди. Забеляза със задоволство, че устните й и без червило са с естествения цвят на узряла череша. Целуна я леко и зачака отговора й.

Удоволствие. Виждаше как съзнанието й омеква и разцъфва за него.