Читать «Свечеряване» онлайн - страница 18

Стефан я хвана като играч, улавящ топка.

— Какво, по дяволите…! — Каролайн търкаше енергично устата си.

— Каролайн! — буйно възкликна Стефан, готов да защити Елена. — Не е това, което си мислиш. Тази целувка няма нищо общо със секса. Тя просто те идентифицира, иска да узнае коя си. Прави го, откакто се върна при нас.

— Прерийни кучета — изрече със студения си леко дистанциран глас Мередит, с който говореше, когато искаше да уталожи страстите. — Прерийните кучета се целуват, когато се срещнат. И е точно това, което ти каза, Стефан, помага им да идентифицират определени индивидуалности…

Но думите на Мередит нямаха успокояващ ефект върху Каролайн. Търкането на устата се оказа лоша идея. Яркочервеното й червило се размаза и в момента приличаше на персонаж от филма „Невестите на Дракула“.

— Да не си полудяла? За каква ме мислиш? Защото някакви хамстери го правят, значи всичко е наред? — Цялата пламтеше, а ярката червенина стигаше от врата й чак до корените на косата.

— Прерийните кучета, а не хамстерите.

— О, на кого му пука… — Каролайн млъкна и затършува трескаво из чантата си, но Стефан й подаде кутия с книжни кърпички. Вече бе изтрил размазаното червило от устните на Елена. Каролайн изтича в малката баня, свързана с таванската стая на Стефан и затръшна вратата.

Бони и Мередит се спогледаха и издишаха едновременно, едва сдържайки се да не избухнат в смях. Бони бързо имитира изражението на Каролайн, докато се търкаше като обезумяла и уж хвърляйки кърпичка след кърпичка. Мередит поклати укорително глава, но тя, Стефан и Мат се тресяха от смях. По-голяма част от обзелото ги веселие бе просто начин да освободят насъбралото се напрежение — бяха видели Елена жива след шестте дълги месеци без нея — и не можеха да спрат да се смеят.

Или поне не можаха, докато от банята не излетя кутията с книжните кърпички и едва не удари Бони по главата — и те осъзнаха, че затръшнатата врата се бе отворила, а в банята имаше огледало. Бони зърна отражението на Каролайн в огледалото, а миг след това срещна пламтящия й от гняв поглед.

Да, тя ги бе видяла да й се присмиват.

Вратата се затвори отново — този път, сякаш я бяха ритнали. Бони наведе глава и се хвана за късите си ягодово червени къдрици. Искаше й се подът под краката й да се отвори и да я погълне.

— Извинявам се — промълви, опитвайки се да се държи като зряла личност. Сетне вдигна глава и видя, че останалите са много по-загрижени за Елена, която явно бе разстроена от това отхвърляне.

„Добре, че накарахме Каролайн да подпише кръвната клетва“, помисли си Бони. Добре е също, че знаем кой още я подписа. На Деймън можеше да се разчита да накаже нарушилите я.

Докато тези мисли минаваха през главата й, тя отиде при групичката около Елена. Стефан се опитваше да задържи Елена; Елена се опиташе да последва Каролайн; а Мат и Мередит помагаха на Стефан и утешаваха Елена, че всичко е наред.