Читать «Свечеряване» онлайн - страница 196

Лиза Джейн Смит

Елена не обърна внимание на тези негови думи.

— Ако е жив, ще успея да го намеря.

— Ако още те помни. Ами ако вече са заличили всеки спомен за теб?

— Какво? — Сега Елена беше готова да избухне. — Ако всеки спомен за Стефан бе заличен у мен — продължи тя с ледена интонация — щях пак да се влюбя в него и то още в мига, в който го видя. Ако пък всеки спомен за мен е заличен у Стефан, той ще преброди целия свят, за да търси нещо, без да знае какво точно търси.

— Много поетично.

— Но, о, Деймън, благодаря ти, че не си позволил на Шиничи да го убие!

Той поклати глава, удивен на себе си.

— Не бих могъл — или поне така излиза — да направя това. Сигурно е свързано с думата, която съм дал. Въобразявах си, че ако той е свободен и щастлив и нищо не помни, това в някаква степен ще изпълни…

— Обещанията, които си ми дал? Сгрешил си. Но сега няма значение.

— Има значение. Ти го изстрада.

— Не, Деймън. Единственото, което сега наистина има значение, е, че той не е мъртъв… и че не ме е изоставил. Още има надежда.

— Но, Елена — заговори Деймън по-оживено, едновременно възбудено и категорично, — нима не разбираш? Да оставим миналото настрани, но ти трябва да признаеш, че ние с теб си принадлежим. Ти и аз просто си подхождаме повече поради природата ни. Дълбоко в себе си знаеш това, защото така добре се разбираме един друг. Ние сме на еднакво интелектуално ниво…

— Както и Стефан!

— Добре, тогава всичкото, което мога да кажа, е, че той се укри забележително умело. Не усещаш ли — сега хватката му около ръката й стана трудно поносима, — че ти си моята принцеса на мрака, че дълбоко в себе си ме желаеш? Ако ти не го разбираш, аз го разбирам.

— Не мога да бъда каквато и да била за теб, Деймън. Освен почтена снаха.

Деймън поклати глава и се засмя грубо.

— Не, ти си подходяща само за главната роля. Е, мога да кажа само, че ако оцелеем в борбата с близнаците Шиничи и Мисао, ти ще откриеш в себе си качества, каквито никога не си подозирала. Освен това самата ти отлично знаеш, че ние с теб сме най-подходящи като двойка.

— А пък аз мога само да кажа, че ако преживеем тази борба с тези дяволски изчадия, ще се нуждаем от цялата духовна сила, която ще ни остане. За да можем да върнем Стефан обратно.

— Може и да не успеем да го върнем обратно. Или пък ако отблъснем Шиничи и Мисао далече от Фелс Чърч, има опасност да не можем да приключим напълно с тях. Ти не си воин. Вероятно дори няма да успеем да ги нараним сериозно. А освен това аз не зная къде точно се намира Стефан.

— Тогава се оказва, че близнаците са единствените, които могат да ни помогнат.

— Ако пожелаят, могат да ни помогнат и тогава, о, да, признавам, всичко ще бъде наред. Тези Ши но Ши вероятно са пълна измама. Може би са събрали някакви спомени от различни вампири и после са ги използвали за користни цели. Те са измамници. Цялото това място е едно гигантско, но фалшиво представление, нещо като Лас Вегас.

— Но не се ли опасяват, че измамените от тях вампири могат да потърсят отмъщение?

Деймън се засмя, този път по-мелодично.