Читать «Свечеряване» онлайн - страница 197

— Един вампир, който не иска повече да е вампир, се намира на най-ниското стъпало в стълбата на ценностите в Другия свят. Е, да, като изключим света на хората. Възприемат ги наравно с любовници, прибягнали към самоубийство или деца, скочили от покрива, защото са повярвали, че тяхната шапка с надпис супермен ще им помогне да полетят…

Елена се опита да се отдръпне от него, за да го обсипе с укори, но той се оказа изненадващо силен.

— Не ми изглежда като много хубаво място.

— Не е.

— И там ли е Стефан?

— Ако имаме късмет.

— Тогава, в основни линии — заговори Елена, обмисляща както винаги своите планове А, В, С и Д, — трябва да научим от тези близнаци къде се намира Стефан. Второ, трябва да заставим близнаците да излекуват момичетата, които са обсебили със зли сили. Трето, трябва да ги заставим сами да се изтеглят от Фелс Чърч за тяхно собствено добро. Но преди всичко трябва да открием Стефан. Той ще може да ни помогне. Убедена съм, че ще пожелае да се присъедини към нас. И тогава ще ни остава просто да се надяваме, че ще се окажем достатъчно силни, за да се справим и с останалите задачи.

— Да, добре, наистина можем да използваме помощта на Стефан. Но ти пропускаш нещо важно: какво да направим, за да не позволим на близнаците да ни убият.

— Нали те все още вярват, че си техен приятел? — Умът на Елена се зае трескаво да обмисля всичките варианти. — Накарай ги да се убедят, че си такъв. Разполагаме ли с някакви оръжия срещу тях?

— Желязото. Те са безсилни пред желязото — нали са демони. А скъпият Шиничи е обсебен от теб, макар че не мога да гарантирам, че сестра му ще одобри това негово увлечение, когато го разкрие.

— Обсебен от мен?

— Да. От теб и от народните песни на староанглийски, забрави ли? Макар че лично аз не мога да си обясня защо. Имам предвид песните.

— Добре, само че не ми идва наум как бихме могли да се възползваме от това…

— Обзалагам се, че увлечението на Шиничи по теб ще накара Мисао да побеснее. Засега това е само мое подозрение, но нали хиляди години го е имала само за себе си.

— Тогава да ги настроим един срещу друг, като се престорим, че всичко е заради мен. Деймън… какво има? — довърши Елена тревожно, когато той стегна хватката си около нея.

— Той няма да се добере до теб — твърдо заяви Деймън.

— Зная.

— Никак не ми харесва идеята някой друг да те притежава. Ти трябва да бъдеш само моя, разбра ли?

— Стига, Деймън. Нали вече ти го казах. Моля те…

— Искаш да кажеш „моля те, не ме карай да те наранявам?“ Истината е, че ти не можеш да ме нараниш, освен ако аз не ти позволя. Ако се опълчиш срещу мен, можеш само себе си да нараниш.

Елена най-после успя да отдели горната част на тялото си от неговото.

— Деймън, нали току-що сключихме споразумение и се заехме да съставяме планове. И така, сега с какво първо ще се заемем, за да ги отблъснем?

— Не, аз обмислям друг начин, за да се превърнеш в първокласна супер героиня. Нали ми обеща, че ще мога да разчитам на твоята кръв за много време занапред?

— О… да. — Беше истина, въпреки че тя го бе казала, преди той да й признае за ужасните си постъпки. И…