Читать «Свечеряване» онлайн - страница 195

— Той те е подготвил преди това. Ти вече си бил обладан и готов да се изпълниш с гняв.

— Не зная защо стана така — продължи Деймън, сякаш въобще не я бе чул, — но изобщо не се замислих какво ще означава това за Бони и Мередит и останалите жители на града. Мислех само за теб. Исках само теб, както и да си отмъстя на Стефан.

— Деймън, ще ме изслушаш ли? По това време ти вече си бил обсебен, и то съвсем преднамерено. Виждам съвсем ясно малаха в теб. Ти призна — тя усети как той понечи да заговори, — че нещо е започнало да ти влияе отпреди това, като те заставило да наблюдаваш в онази нощ как Бони и останалите са умирали в нозете ти. Деймън, мисля, че тези създания ще се окажат доста по-трудни за изтръгване, отколкото си въобразяваме. Ти например иначе не би наблюдавал хората, докато вършат интимни неща, нали? Не доказва ли този факт, че в теб се е загнездило нещо лошо?

— Това е само теория — отбеляза Деймън, но не прозвуча щастливо.

— Но не го ли разбираш? Именно това те е накарало да кажеш на Стефан, че си спасил Бони просто така, заради своя прищявка. Същото зло те подтиква да откажеш да споделиш с всички, че малахът те е накарал да гледаш нападението на дърветата и че гледката дори те е хипнотизирала. Това е била причината, както и твоята глупава, упорита гордост.

— Внимавай с комплиментите. Мога дотолкова да се главозамая, че да се пръсна от гордост.

— Не се безпокой — изрече Елена хладно. — Каквото и да се случи с нас, останалите, имам чувството, че твоето его ще оцелее. Какво още следва?

— Сключих сделка с Шиничи. Той трябваше да примами Стефан някъде настрани от пътя, където аз да мога да се срещна с него без свидетели, а после да го отмъкне някъде, където ти да не можеш да го намериш…

Нещо заклокочи и се надигна в гърдите на Елена. Нещо кораво, като стегната топка от дълго сдържано въодушевление. Събра сили да попита за най-важното:

— Не си го убил, нали, Деймън?

— Какво?

— Жив ли е Стефан? Да или не? Жив ли е? Наистина ли е… жив?

— Успокой се — отвърна той студено. — Успокой се, Елена. Не можем да си позволим да припаднеш. — Хвана я за раменете. — Ти си мислиш, че съм искал да го убия?

Елена трепереше толкова силно, че едва продума.

— Защо не ми каза преди?

— Извинявам се за пропуска.

— Той е жив… сигурно ли е това, Деймън? Абсолютно ли си сигурен?

— Напълно.

Без да помисли за себе си, всъщност без каквато и да била мисъл в главата си, Елена направи това, в което беше най-добра — отдаде се на импулса си. Обгърна ръце около врата на Деймън и го целуна.

За миг Деймън остана вцепенен от изненадата. Беше заговорничил с убийци, за да отвлекат любимия й и беше покосил толкова жертви в нейния град. Но Елена явно не възприемаше така събитията.

— Ако беше мъртъв… — Млъкна и отново се опита да заговори. — Цялата сделка с Шиничи зависи от това той да остане жив. Жив, но далече от теб. Не можех да рискувам да се самоубиеш или наистина да ме намразиш. — В тона му отново се прокрадна хладна нотка на отчуждение. — Ако Стефан е мъртъв, какво ще те задържи с мен, принцесо?