Читать «Свечеряване» онлайн - страница 193

— Да, направих сделка с демон и, да, знаех какъв е той, когато я сключих. Беше през нощта след като твоите приятели бяха нападнати от дърветата — след като Стефан ме изгони от стаята си. Това съвсем ме вбеси. Точно тогава бях разгневен до полуда, обаче Шиничи се възползва от гнева ми и успя още повече да го засили. Той ме използваше, контролираше ме. Сега го разбирам ясно. Тогава започнаха предложенията за сделките и условията.

— Деймън… — Елена започна да трепери, но той продължи; говореше бързо, сякаш трябваше непременно да довърши изповедта си, докато още имаше смелост за това. — Окончателната сделка се свеждаше до това той да ми помогне да отстраня Стефан от пътя си, за да бъдеш моя, докато демонът ще получи Каролайн и останалите в града, за да ги подели със сестра си. Това надделя над сделката, която Каролайн вече бе сключила с Мисао.

Елена го зашлеви. Не можа да разбере как успя, след като бе увита, да освободи ръката си и да замахне мълниеносно, но го направи. После зачака, докато гледаше капчицата кръв на устната му — или той да отвърне на удара й, или тя да събере достатъчно сили, за да го убие.

33

Деймън не помръдна. После облиза устните си, но не каза нищо, не направи нищо.

— Копеле!

— Да.

— Искаш да кажеш, че Стефан всъщност не ме е напуснал?

— Да. Искам да кажа… да, правилно, точно това.

— Тогава кой написа бележката в дневника ми?

Деймън не каза нищо, само се извърна.

— О, Деймън! — Не знаеше дали да го целуне, дали да го разтърси. — Как си могъл? Знаеш ли — заговори тя със задавен и заканителен глас — какво преживях след изчезването му? Знаеш ли какво е да си мисля всяка минута, че той просто така, съвсем внезапно, е решил да замине и да ме изостави? Дори и ако е смятал да се върне обратно…

— Аз…

— Само не се опитвай да ме убеждаваш колко много съжаляваш! Не се опитвай да ми кажеш, че знаеш какво представляват тези чувства, защото не ги познаваш. И как би могъл? Та ти въобще нямаш такива чувства!

— Мисля, че имах подобно преживяване. Но нямах намерение да се защитавам. Само да ти кажа, че разполагаме с ограничено време, докато още мога да блокирам способността на Шиничи да ни вижда.

Сърцето на Елена се разби на хиляди парченца. Усещаше как я боли всяко от тях. Вече нищо друго нямаше значение.

— Ти излъга, ти наруши обещанието си никога да не си причинявате зло един на друг…

— Зная… ала тъкмо това се оказа невъзможно. Всичко започна в онази нощ, когато дърветата се склониха над Бони и Мередит и… Марк…

— Мат!

— В онази нощ, когато Стефан ме удари и ми показа истинската си Сила — беше заради теб. Направи го, за да остана далеч от теб. Преди това Стефан просто се надяваше да те държи скрита. Но в онази нощ аз… се почувствах някак си предаден. Само не ме питай какъв е смисълът във всичко това, след като с години го тъпчех в прахта и го унижавах винаги щом пожелаех.

Елена се опитваше да схване смисъла на думите му, въпреки обърканото си състояние. Не можеше. Ала не можа да пренебрегне и чувството, което я споходи като ангел небесен.