Читать «Светкавично бягство» онлайн - страница 6

Нямаше следа и от представителя на властта, пътеката със спални кабинки от двете страни бе празна.

Един от стиковете за голф на Стъби лежеше пречупен пред вратата на кабината в дъното, която изглеждаше невредима и говореше, че Хоуп е в безопасност — повод за огромно облекчение. Нашественикът се бе опитал да използва стика, за да разбие вратата.

Съществуваше само един ключ за тази врата, скрит в тайник в отсека на двигателя. Ларсън се придвижи напред.

Стовари се тежко, когато нечия силна ръка го сграбчи за глезена и го дръпна. Пистолетът се удари в килима и отскочи встрани. Въздухът му излезе и той усети замайване.

Натрапникът бе жилав мъж с мълниеносни реакции. Сграбчи Ларсън за косата и дръпна, но той се претърколи наляво, избягвайки острието, насочено към гърлото му. То обаче засегна дясното му рамо. Ларсън се освободи, скочи напред и грабна оръжието си. Извъртя се и произведе три бързи изстрела. Два от тях попаднаха в огледалния таван, който рухна на парчета и сребристата вихрушка го заслепи.

Силен удар го улучи в челюстта и главата му се отметна назад. Неволно стреля отново. Натрапникът се просна върху му и той осъзна, че един от изстрелите е попаднал в него. Сграбчи мъжа и усети раздирането на плат. Униформа. Ларсън се мъчеше да се измъкне, но раненият не му позволяваше да се добере до оръжието си. Отблъсна го, но заради раната в рамото ръката му увисна безпомощно, отказвайки да приеме какъвто и да било сигнал от мозъка. Вкопчен в хватка с мъжа, Ларсън замахна назад с левия си лакът и усети пращенето на кости, сякаш се чупи черупката на яйце.

После чу бързи стъпки и вдигна поглед точно когато натрапникът напускаше автобуса.

Стъпил на паркинга, униформеният започна да вика:

— Някой да доведе помощ!

Ларсън успя да се изправи на колене. Главата му се въртеше. Със замъглени очи се огледа за оръжието.

* * *

Хемптън видя как стройният служител на реда размахва ръце, докато вика за помощ. Кървеше. Мъжът се отпусна на колене пред вратата на автобуса.

Хемптън пристъпи иззад влекача с насочено към него оръжие.

— Ръце на тила — извика той, макар да не му бе приятно, че насочва оръжие към човек в униформа.

Когато полицаят приседна, Хемптън мерна белезникавото пламъче на изстрел. Първият попадна в бедрото му, ударът го хвърли назад и той загуби равновесие. Просна се върху нагорещения асфалт, завъртя глава надясно и като видя как заподозреният се отдалечава, стреля два пъти.

* * *

Тътрейки се към предната част на автобуса, Ларсън се опитваше да запечата всичко, което си спомняше за убиеца: тънък и жилав, силен, униформен, с белег. Съсредоточи се върху белега. Ивиците набръчкана розова кожа се кръстосваха и образуваха стилизирания символ на безкрайност от вътрешната страна на предмишницата му. Погледът на Ларсън се губеше в припадащата лилава пелена; тъмният, пулсиращ цвят го обгръщаше от всички страни. Рамото му бе лошо ранено. Кръвта лепнеше чак до кръста му. Усети слабост. Звуците кънтяха от всички страни. Отново подуши тръпчивия дъх, примесен с мириса на барут и сяра. Нагарчаше от кръвта. Повдигна му се. Стори му се, че го натискат и го държат здраво под вода, мътна вода. Опита да се освободи, но усети, че потъва. Все по-дълбоко.