Читать «Светкавично бягство» онлайн - страница 5
Ридли Пиърсън
— Е, и какво?
Приближиха се. Главата на Бени бе килната неестествено към рамото му, сякаш бе задрямал. Това изглеждаше непривично, защото той рядко спеше, а още по-рядко дремеше.
— Роло? — повика го предпазливо Хемптън, усетил също, че има някакъв проблем.
Хемптън и Ларсън се познаваха от няколко години. Хемптън бе израснал в един от най-ужасните квартали на Ню Хейвън, беше спечелил стипендия за елитно подготвително училище и бе продължил напред, докато не получи дипломата си от университета „Хауърд“. Искаше да стане професионален спортен агент, но по настояване на чичо си бе станал американски шериф, докато чакаше да изскочи нещо по-добро. Оттогава не бе напускал службата.
— Потърси Стъби по радиото — нареди Ларсън. Хемптън се опита да се свърже със Стъбълфийлд, третия шериф, който бе останал в автобуса, но получи в отговор единствено мълчание.
— Мамка му! — изруга Хемптън и ускори крачка. Можеше да се придвижва доста бързо, стига да поискаше.
Сега двамата бяха на около двайсетина крачки от автобуса и Ларсън се насочваше така, че да излезе под остър ъгъл, за да не бъде забелязан пистолетът му — глок, прикрит внимателно.
Инструктира Хемптън:
— Стой отзад. Прикрий се. Ако трябва, стреляй на месо.
— Ясно. — Хемптън се отдалечи, забърза към съседния влекач и зае позиция, която му позволяваше да го използва като прикритие.
Ларсън намери вратата на автобуса затворена — стандартната процедура. Обикновено Бени я отваряше, когато се приближеше, но сега не го направи и това изпрати още един тревожен сигнал в съзнанието му. Плъзна ръка в предния джоб на джинсите си и затършува сред смачканите касови бележки за хладния метален допир на ключовете — резервния комплект за автобуса, който като ръководител на операцията държеше у себе си.
Бени продължаваше да стои неподвижно и не реагираше; Стъби не отговаряше на повикванията по радиото. Но кой би могъл да нахлуе в автобус през единствената врата, при това заключена, и да надвие двама шофьори и един заместник-шериф?
Ларсън долови приглушен шум. Трясъци. Точно когато превърташе ключа, с крайчеца на окото си зърна паркирана зад колонките за дизел щатска полицейска кола и си помисли: Бени би отворил на униформен полицай.
Докато Ларсън отваряше вратата и влизаше, трясъците спряха внезапно. Ларсън усети едновременно вкуса и тръпчивия мирис и разпозна източника — паралитична граната, експлозив, използващ въздушното налягане, за да блокира тъпанчетата и синусите и да остави атакуваните временно глухи и в полусъзнание.
Тесните стълбички, които водеха към мястото на шофьора, му пречеха да разгледа салона на автобуса. Видя единствено Бени, чиято риза бе подгизнала от кръв. Първата преценка на Ларсън беше, че на човека му е текнала кръв от носа — типично за паралитичните гранати. Но тогава забеляза прецизната линия под челюстта му, точно като хирургически срез. Изцъклените очи и застиналият поглед говореха недвусмислено: Бени бе мъртъв.
Все още с пистолет в ръка, Ларсън се сниши, изкачвайки стъпалата на автобуса, готов за сблъсък. Трясъците, които бе дочул, идваха от нечии отчаяни опити да проникне през бронираната врата в кабината на Хоуп. Отляво, зад сгъваемата маса видя Стъби — в безсъзнание или мъртъв. Кланси, другият шофьор, седеше изправен на тапицирания стол; главата му бе килната назад. Играта на джин-руми между двамата бе прекъсната внезапно. По Кланси нямаше следи от кръв и рани.