Читать «Светкавично бягство» онлайн

Ридли Пиърсън

Светкавично бягство

На Марсел

Специални благодарности на Лорел Шейпър Уолтърс, Дейвид Уолтърс и Марсел за няколкократното изчитане на ръкописа; на Пол Кени за това, че винаги бе готов да помогне; на Ед Стаклър за търпението и безбройните редакции; на Леели Уелс, редактора ми от „Хиперион“; на Ал Зукерман, приятел, редактор и агент; на Ейми Бърковър от „Райтърс Хаус“; на Матю Шнайдер; Сюзън Стайгър; на Карин Маак, Боб Милър, Елън Арчър, Джейн Коминс и Кейти Уейнрайт от „Хиперион“. Благодаря също така на Нанси Литцингер и Луиз Марш за ежедневната им помощ.

За оказаната помощ по отношение на детайлите благодаря на Анди Хамилтън, адвокат; на Ерик Робъртсън, шериф в щата Вашингтон, и на останалите, предпочели да останат анонимни.

Пролог

Шест години по-рано.

Четирийсет и първият ден беше последният им заедно.

Роланд Ларсън стърчеше в кабината на обществения телефон на отбивката за камиони, на ръба на лудостта от денонощното бдение за сигурността й и забраната за всяка близост с нея. Възнамеряваше да й се обади. Тайничко й бе подхвърлил своя мобилен телефон и сега набираше собствения си номер; притаила дъх, тя му отвърна, шепнейки заради неудобното място, което обитаваше — кабината в задната част на автобуса, паркиран трийсетина метра по-надолу.

— Не издържам повече — каза тя.

Той усети, че се възбужда от пресипналия й глас. Четирийсет и един дни под възможно най-голямо напрежение, а това бе първото оплакване, което бе чул от нея.

— Нас или положението? — попита той.

Хоуп Стивънс бе премествана по три различни повода: първо в една дървена хижа в дивата пустош на Мичиган — място, където Ларсън можеше да си представи как се оттегля някой ден за спокоен живот, напълно различен от настоящия; после в почти изоставена база на военновъздушните сили в Монтана, чиято изолираност от света му напомняше затвор за особено опасни престъпници — място, което твърде добре познаваше; и най-сетне в дизелов автобус, конфискуван от някаква забравена рок група, чийто интериор се отличаваше с декоративно неоново осветление и отразяващи се в огледалния таван маси. В изрисувания от три страни с виолетови изгреви автобус удобно можеха да спят шест души, а през деня се превръщаше в нещо подобно на кафене. Тримата заместник-шерифи, включително и Ларсън, двамата шофьори и свидетелят пътуваха заедно — рядък пример в дългата история на американската Шерифска служба, когато за защита на свидетели се прилагаше стратегията „подвижна мишена“. Последният подобен случай бе спален вагон в средата на седемдесетте.

По ирония на съдбата, колкото повече покушения бяха правени срещу Хоуп Стивънс, толкова по-голяма важност придобиваше тя в очите на правителството. Причината да я пазят не бе изключителната й осведоменост в областта на компютрите, нито нейната красота или острият й език (когато си дадеше труда да говори); причината се криеше в определения брой клетки и вещества в черепа й и информацията, съхранена там. Сега тя живееше като треперещо от страх куче, свило се под верандата и стиснало кокала на истината в челюстите си.