Читать «Светкавично бягство» онлайн - страница 3

— Не можеш ли да направиш нещо? — попита Хоуп. — Да наредиш да спрем пред някой мотел и ти да пазиш стаята ми? Все трябва да има някакъв начин.

— Мога само да предполагам — отвърна Ларсън, — но ми се струва, че някои от момчетата ще се досетят какво се крие зад такава тактика.

Той зърна отражението си в металната облицовка около бутоните на обществения телефон. Едва ли някой би го нарекъл хубавец, макар да се бе случвало, когато бе малък. Беше израснал прекалено едър, за да бъде приятен, твърде корав, за да е красив, също като кученце, превърнало се в страховит пес. Майната й на породата.

Тя се разсмя от другия край на линията, но не точно със свойствения си смях.

— Можеш да се престориш, че получаваш сърдечен пристъп, а аз ще ти приложа дишане, уста в уста — каза Ларсън.

Този път последва малко по-истински смях.

В хижата, а после и в базата на военновъздушните сили те бяха успели да откраднат няколко мига да бъдат заедно, макар не и когато най-много им се искаше — момент, за който и двамата мечтаеха. Разговорът по телефона бе най-многото, на което можеха да се надяват.

— Може да е по-добре така — каза тя, — нали?

— Не. Определено е по-зле.

— Веднага щом дам показания… веднага щом всичко това свърши… ще вляза в Програмата и край. Нали? Изобщо не трябваше да започваме, Ларс.

Свидетелските й показания срещу Дони Ромеро за случая на измама бяха едва началото. Обвиненията в убийство стигаха бавно до съда за година или две, но той имаше достатъчно ум в главата си да не й го спомене. Човек не говори за бъдещето със защитен свидетел; действителността бе много по-жестока, адаптацията много по-сурова, отколкото си представяха. На практика прекъсването на всякакви контакти с предишния живот се оказваше травмиращо и неизбежно бе много по-сложно, отколкото свидетелят си мислеше.

— Нима? — попита той. — Защото аз изобщо не виждам нещата така. Не бих заменил и една минута, прекарана с теб, за нещо друго.

— Ти си безнадежден.

— Аз съм обнадежден — Той се поздрави за играта на думи с името й, макар тя несъмнено да бе чувала това и преди.

Чувствата към нея го бяха връхлетели като стихия — толкова непреодолимо и загадъчно. Когато бяха заедно, се разбираха прекрасно; тя приемаше провокациите му на фона на цялото това безумие; пасваха си. А когато намериш това, което търсиш, не ти се иска да го изпуснеш.

Бяха изминали почти десет минути, откакто бе напуснал автобуса. Членовете на малкия му екип щяха да се питат къде се бави. Бе слязъл уж да уреди сметката, както винаги в брой, но десет минути бяха прекалено много.

— Инстинктът ми подсказва, че ще го измислим някак — излъга той.

Не можеше да си представи как късат — не и преди да са изпробвали границите, до които можеха да стигнат. Бе посещавал семинари за избягване на емоционална обвързаност със свидетел. Братските отношения със свидетел мъж бяха също толкова опасни, колкото това, в което се бяха забъркали с Хоуп. Прецакваха всичко, рискуваха всичко и той много добре го знаеше. Трудно би могло да се стигне до щастлив край. И въпреки това той я насърчаваше да остане при него, докато търсеше някакъв начин да заобиколи нещата, макар да подозираше, че такъв не съществува. Точно сега, след всичко, което бяха преживели заедно, беше невъзможно да я остави да си отиде.