Читать «Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица» онлайн - страница 8

Двамата с водача му минаха през Източната порта - високо съоръжение с една външна и две вътрешни врати с желязна падаща решетка.

„Трудно някой би проникнал тук“, помисли си Климент, загледан във високите каменни кули с тесни бойници. Стражата ги спря, провери документите им и ги пусна да влязат.

Вътрешният град бе изграден предимно от камък. Улиците бяха павирани, по ъглите започваха да припламват първите факли. На канализацията можеше да завиди и Константинопол, а изграденият от Омуртаг водопровод даваше възможност на по-богатите фамилии да имат частни бани с топла вода. Удоволствие, което ставаше все по-популярно.

Облечени в кожени панталони, елеци и тежки ботуши, покрай писаря и спътника му минаха войници от нощната стража. Високите метални шлемове, черни мустаци и блестящи черни очи издаваха, че са българи.

Колкото повече приближаваха до цитаделата в центъра на Вътрешния град, толкова повече стражи срещаха. Денем тук бе пълно с всякакви посетители, търговци и шарлатани, но щом паднеше мрак, стражата изгонваше всички. Не един и два опита бяха правени на това място да бъде убит ханът или някой от боилите.

Войникът спря, помърмори малко, измъкна изпод наметалото си факла и след няколко опита успя да я запали. Така се виждаше ясно кой идва и нямаше опасност да ги повалят със стрела в тъмното.

Най-накрая стигнаха до една от малките странични врати на двореца. Там очевидно ги очакваха и бързо ги пропуснаха да минат. Навсякъде по коридорите имаше войници и макар да беше свикнал със засиленото им присъствие, от погледа на Климент не убягнаха мрачните физиономии и внимателните погледи. Дори прислужниците, които обикновено се поздравяваха и подвикваха отдалеч, бяха притихнали.

Дукум ги чакаше прав в кабинета. Освободи с махване на ръка войника и внимателно затвори вратата, преди да заговори.

- Радвам се, че дойде толкова бързо, Клименте!

Писарят сведе глава за поклон и зачака да разбере за какво са го извикали.

- Миналата нощ - започна Дукум - във Външния град, близо до Южната порта, е бил убит християнският свещеник Закарий. Той е водел проповед в тайна подземна черква, останала от времето, когато християните са били преследвани.

Кавханът замълча за момент и изчака Климент да потвърди с кимване, че е наясно с промените в политиката напоследък.

- Закарий е бил съсечен с меч. Няма нищо откраднато. Никой не е видял убиеца. Никой не го е чул. Трупът е намерен от пекар, носещ почти всяка сутрин на свещеника пресен хляб и кифли. Той е извикал двама от стражите при Южната врата на крепостта. Дотук ясно ли е?

Климент кимна отново.

- Това е третото убийство на християнски свещеник за последната половин година. Първо имахме един пронизан със стрела в гората - Дукум спря в средата на стаята, вдигна ръка и започна да свива пръсти. - Последва убийство с нож. Закарий е третият. Отначало мислех, че става дума за случайни нападения, но явно съм се лъгал. Новата политика на хана към християните и славяните не харесва на много хора. Притеснявам се, че убийствата не са случайни. Зад тях прозира някакъв умисъл. Искам да разбереш какъв!