Читать «Сбогом на таласъмите и други приказки» онлайн - страница 5

Захапа магарето конопеното въженце и то се развърза. Лъжите изплашено изпърхаха. Марко се уплаши повече и от тях, хукна надолу по козята пътека и чак на края на Габрово се сети да изреве от страх. Горкото магаре хич не подозираше каква голяма магария е сторило.

Лъжите изскочиха навън. По навик се закатериха по раменете и по врата на лъжеукротителя, но той само се усмихваше насън от приятния гъдел.

Разшаваха се лъжите по поляната, по пътеката, по дърветата. Хареса им широкият свят. Човекът спеше. Нямаше кой да им свирне с уста и да им заповяда:

— Торбаланци, ха в торбата!

И оттогава се пръснаха по света. По-малките останаха по-наблизо. По-големите стигнаха по-далече.

Когато лъжеукротителят се събуди, торбата бе празна. Помъчи се да помами обратно животинчетата, но никое не се върна.

Ритна лъжеукротителят празната торба и тръгна да си търси друга работа. На панаира в Трявна така и не отиде.

А на мястото, където остана празната торба, след време възникна селото Торбалъжи. И сега ще го намерите по пътя от Габрово за Трявна. Малко преди да изкачите превала на „Сечен камък“…

Великаните и морето

Великаните, като са великани, да не мислиш, че са много умни. Ето какво направиха една нощ двама великани.

— Много ми се яде сандвич, намазан с масло — каза единият.

— И на мене — каза другият.

— Добре, ама нямаме масло — каза първият.

— Ами да вземем да си разбием масло — каза вторият.

По това вече ще ги познаеш, че са глупави. Кой умен човек в наше време ще седне сам да бие масло, когато в млекарницата се продават готови пакетчета. Едва ли и в най-затънтеното село е останала някоя бабичка, която да бие масло с дървена бутилка. А и да има баба, и тая баба да има уред, то бабата едва ли вече има сили за тая работа.

Защото ето как се бие масло по първобитен начин.

Взема се една ей такава дървена чутура. (Рисунка)

В нея се налива мляко. (Рис.)

Взема се една ей такава бухалка. (Рис.)

С нея почва да се бие млякото. (Рис.)

След дълго биене маслото изплува отгоре и се обира с лъжица.

Сега всичко това го правят големите машини на млекоцентрала „Сердика“.

Но великаните, както е известно, живеят далече от хората и не знаят това. А може би пакетчетата масло на млекоцентралата „Сердика“ са твърде малка дажба за тях. Както и да е, решиха сами да си бият масло.

— Тъкмо ще се поразкършим малко — каза първият и започна да прави гимнастика за разгряване. Облаците над Стара планина се заплетоха из ръцете му и той ги духна ядосан.

— Ами да. Дълго време спахме — каза вторият великан, прозявайки се все още. Прозявката му отекна в долове и клисури така, че всички животинки се свиха уплашени из бърлогите си.