Читать «Сбогом на таласъмите и други приказки» онлайн - страница 36
Марко Ганчев
— Една е ползата само: че узнахме кой е Панчовият балкон — рече Мъркот.
Глава девета
Таласъмите удрят на камък
Таласъмите си отдъхнаха, мислейки, че са прекарали най-трудното премеждие от преселението си в града. Но нямаха време дълго да се радват, защото скоро разбраха целия ужас на новото си положение. Къщата нямаше таван!
— Как… как… какво ще рече това? — Дългата опашка се втренчи заплашително в Мъркот. Когато се уплашеше, той заекваше повече и от Караконджо. Защото добрият Караконджо заекваше не от страх, а от това, че мислите му изпреварваха думите.
Вероятно този поглед имаше за цел да смрази Мъркота. Но, първо, на краставичар краставици не се продават, та и на таласъм таласъмски номера. И второ — когато един таласъм е по-уплашен от тебе, как ще те уплаши?
— По-спокойно де — укроти го Мъркот. — Чакай да се ориентирам в положението.
— Няма таван. Зле сме с тавана — трепереше Дългата опашка.
— Винаги си бил зле с тавана — не загубваше чувството си за хумор Мъркот, потупвайки го по най-горната част на челото, където казват, че се пазел мозъкът.
Съкрушен, Дългата опашка нямаше сили дори да го наругае, че ги е домъкнал дотука. Макар и да не беше умен колкото Мъркот, той разбираше много добре, че един таласъм без таван не е никакъв таласъм.
Караконджо като че ли беше по-безгрижен. Той още бе радостен от похвалата на Мъркот, че е намерил Панчовия балкон. А и плоският покрив на тая голяма къща му харесваше.
— Глад… глад… глад…
— Пак ли си гладен? Аман от твоята лакомия.
— Глад… гладко е. Хубаво за тропане — наивно се радваше Караконджо и припкаше между комините и телевизионните антени.
— За тропането, ще тропаш. Но кой ще те чуе през тая дебела бетонна плоча? — разочарова го Мъркот.
— Като тропаш, кънти ли? — озъби се Дългата опашка.
Караконджо изтропа и се ослуша.
— Дов… дов… дов…
— Довиждане, а? И аз искам да кажа довиждане, ама няма как.
— Дов… довечера може и да закънти. Като стане тъмно. И на село нощно време по̀ кънти.
— Кънти ти на тебе главата. До Панчовия апартамент има още четири етажа. Ама на Мъркота умната глава и тя кънти, дето ни вкара в тоя капан. А бе зная ги аз тия с умните глави, ама що ми трябваше да се правя на напредничав таласъм. Не биваше да ви пущам вън от бабиния Пенин таван и туй то.
— Все пак дайте да направим една репетиция за довечера — предложи Мъркот. — Дълга опашко, дръж тази откована антена. Караконджо, дай тон. Тук е важен силният глас, а не мелодията.
— Квик, квик, квик — с пълно гърло заквича Караконджо.
Дългата опашка подхвана тона и продължи:
Горкият певец! Не можеше дори самият той да чуе своя вик. Очите му се насълзиха. А как се пее през сълзи? Децата донякъде знаят как се свири през сълзи на пиано или на цигулка. А пеенето е още по-трудно. Но репетицията си е репетиция и Дългата опашка продължи:
