Читать «Сбогом на таласъмите и други приказки» онлайн - страница 34

— Проверява дали ще вали дъжд — поясни Дългата опашка.

В това време се отвори един прозорец някъде на височина колкото две орехови дървета, ако се сложат едно върху друго. Подаде се женска глава.

— Кой звъни?

— Познах я. Майката на Панчо — каза Мъркот.

Бай Сава се поизтегли по-назад.

— А, ти ли си бил, бай Сава?

— Аз съм, аз. Нося ви свирнята — и бай Сава протегна лявата си ръка уж е цигулка, а с дясната започна да имитира движенията на лък по нея. — Цигу-мигу, цигу-мигу — засмя се той.

— Ама докара ли я? Бай Сава, не зная как да ти се отплатя. Панчо сега е на английски. Като се върне, трябва да отиде на урок по цигулка и се чудех какво да правя. Толкова навреме идваш. Качвай се да те почерпя едно кафе.

— Не съм сам. И магазинерът Дончо е в камиона при гюмовете. Той вардеше цигулката през целия път.

— Ами и него покани, разбира се. Слагам еспресото за двама.

— Хайде, Дончо, сваляй дрънкалото — провикна се бай Сава, учуден от тишината в каросерията.

— Ами сега? — уплаши се Дългата опашка.

— Ами се… се… се…

— Седете си на местата. Не забравяйте, че сме невидими — успокои ги Мъркот тъкмо навреме, защото бай Сава вече повдигаше платнището.

— Дончо. Къде си, бе Дончо? Я, празно. Тоя човек изчезна като таласъм. Тупа по кабината да тръгвам, а сега никакъв го няма. Добре, че поне цигулката е тука.

Бай Сава взе цигулката и се запъти към Панчовия вход, озъртайки се за Дончо.

— Дончо. Не се крий, бе момче. Коскоджамити магазинер си вече, а още те държат магариите. Аз отивам у Панчови. Качвай се и ти горе, стига си се халосвал.

— Сега му е времето — каза Мъркот. — По водосточната тръба и — на тавана! Като се мръкне, такъв концерт ще му изнесем на Панчо, та да го запомни, дето ни накара да бъхтим толкова път и да мамим невинния шофьор.

— Караконджо е виновен с неговото прибързано тропане.

— Дон… Дон… Дон…

— Какво пак задумка.

— Дон… Дончо щеше да ни пречи, ако беше при нас.

— А знаеш ли, колко ще си пати сега бай Сава? Няма да му приемат млякото.

— Че какво му е на мляк… млякото? Аз бих излокал един гюм, ами дип, че не мога да го отворя. Как няма да приемат такова вкусно мляко?

— Ти си призрак на едно частнособственическо прасе и това си е — тросна му се Мъркот. — Млякото е на стопанството. Магазинерът Дончо трябва да го предаде на млекоцентралата. Но хайде да оставим хората да се оправят с техните работи, а ние с нашите.

— Към водосточната тръба, марш!

Глава осма

Как няколко глави лук подпомагат алпинизма

Понеже камионът беше спрял досам стената на блока, не стана нужда таласъмите да слизат долу. Направо изпод платнището се прехвърлиха на водосточната тръба и се закатериха към тавана.

Най-трудно напредваше бедният Караконджо, защото беше таласъм с копита. Добре че нямаше тяло, а и главата му не тежеше от много ум. Понякога това се оказва полезно.