Читать «Сбогом на таласъмите и други приказки» онлайн - страница 20

Обаче в последния момент се явиха петима опасни съперници на цар Нал. Това бяха боговете Индра, Варуна, Агни и Яма.

— А бе много богове в тая древна Индия, много нещо — въздъхна Панчо.

Макар че знаех какво ще стане, следях събитията с напрежение.

— Принцесо — каза бог Индра, — обръщам се към теб от името на четирима ни. Аз съм бог Индра, гърмовержец и повелител на другите богове. Този е Агни — богът на огъня. А това е владетелят на моретата и океаните — Варуна. Този е богът на смъртта Яма. Избери си за съпруг един от нас и ще живееш като богиня.

— О, безсмъртни богове! — каза принцеса Дамаянти. — Прекланям се пред вашето могъщество. Но за съпруг съм си избрала младия и хубав цар Нал. Той изпрати златокрили лебеди до моя дворец да ми кажат, че ме обича. Аз изпратих златокрили лебеди до неговия дворец да му кажат, че го обичам. Моля ви да благословите нашата сватба.

— О, красива принцесо — коленичи пред нея цар Нал. — Защо предпочете мене, слабия и смъртния, който съм прах върху обувките на боговете. Избери си някой от тях и живей като богиня.

Така говореше цар Нал, но се виждаше, колко се радва, че красавицата ще бъде негова.

Нататък работите се развиха, както са си в поемата — щастлива сватба на Нал и Дамаянти, раждане на две деца и прочие. Панчо обаче не беше доволен. Поради младостта си той не можеше да разбере някои работи и възразяваше от строго практично гледище:

— Глупава принцеса. Трябваше да си вземе за съпруг някой от боговете. Къде е да си богиня, къде е да си проста царкиня! При това, както знаем от поемата по-нататък, цар Нал проиграва царството си на зарове и двамата скитат гладни и дрипави из горските пущинаци.

— Ами, Панчо, как да ти обясня — затруднявах се аз. — Има някои работи, които стоят по-високо от благополучието.

Панчо ме прекъсна с рязък вик:

— Дръж, тате! Отиде. Хвърчилото ми отиде.

Огледах се стреснато. Плажът беше пуст и се свечеряваше. Розова светлина от залеза се отразяваше само в пергаментовата хартия на Панчовото хвърчило.

Бързо разбрах каква е работата, Панчо бе изтървал конеца и хвърчилото се носеше към открито море. С обувки и дълги каубойски панталони Панчо цапаше във водата до над колене и се мъчеше да хване конеца. Добре че успя, защото аз в никой случай не бих се мокрил заради хвърчилото.

Панчо нададе радостен вик, а и аз в тоя момент се сетих как да му обясня защо красивата Дамаянти предпочита слабия Нал пред силните богове.

— Панчо — рекох, — ти нали все не беше съгласен с избора на принцеса Дамаянти. Виж сега как стоят работите. Всеки си има някакво хвърчило и го следва при всички обстоятелства. Ето на, ти бе готов даже да се удавиш, но да не си изпуснеш хвърчилото.

Панчо заизцежда крачолите си. Подметките на обувките му започваха да се разлепят. Аз се събудих окончателно.

— А бе ти как я смяташ тая работа? Че аз всяка седмица ще ти купувам нови обувки! А да не би да имаш пет панталона…

Макар да съм дремнал само няколко минути на пясъка, бях си отпочинал достатъчно. Надвих на вятъра и прибрах хвърчилото, което подви пъстра опашка под мишницата ми.