Читать «Сбогом на таласъмите и други приказки» онлайн - страница 18

Както и трябва да се очаква, следват блата с блуждаещи огньове, злокобни писъци на сови и кукумявки, смразяващ кикот на невидими вещици и тъй нататък. Здравата го закъсало грънчарското племе.

Когато всичко изглеждало напълно загубено, един от племето помолил за тишина. Казал, че само той е в състояние да спаси положението. Знаел пътя до един слънчев кът. Много бил хубав тоя кът — само грънци да печеш.

Племето викнало „ура“.

— Води ни, стани ни водач.

— Вожд е по-точната дума — казал оня.

— А бе няма да се хващаме за думата — рекли ония. — Вожд, вожд — нали ще ни изведеш на слънце.

И тръгнали след него.

Пак вървели през блата с блуждаещи огньове. Пак се чували злокобни писъци на сови и кукумявки, смразяващ кикот на невидими вещици и тъй нататък. Но сега било друго. Знаели, че вървят във вярна посока. Имало надежда.

— Перспектива е по-точната дума — казал оня.

Грънчарите се съгласили.

— Но вожд вече не е най-точната дума — казал оня. — Тъй като съм ви повел към слънцето, ще ме наричате „Кралят Слънце“.

— Да живее Кралят Слънце — провикнали се най-близкостоящите, с което тутакси се превърнали в придворни.

Грънчарите се съгласили. Все пак им попросветвало пред очите като чуели думата слънце.

И вървели след Краля Слънце, осигурявайки на него и на придворните необходимите материални условия за продължаването на похода.

Пак блата, сови, кукумявки и тъй нататък. Слънчевите поляни никакви ги няма. Даже първобитните мозъци на грънчарите започнали да подозират измама в цялата работа. Започнали да мърморят. Започнали да пеят и песни на протеста от тоя род:

Де е, кралю, твойто слънце? Грънци слънце — мрак и кал. Плащай счупените грънци: слънце беше обещал.

Приближените на краля, разбира се, му донасяли за мърморенето, както и за песните на протеста.

Излизайки на едно по-широко мочурище, Кралят Слънце, ограден от въоръжените си помощници, се обърнал така към племето:

— Чувам, че някои недостойни поданици негодуват срещу нашата височайша особа. Осмеляват се да ме клеветят, че не съм бил изпълнил обещанието, дадено при коронацията. Обещах ли ви тогава да ви намеря място под слънцето?

— Обеща ни — отговорило племето.

— Вие поставихте ли ме над себе си?

— Поставихме те.

— Кралят Слънце ли съм аз?

— Кралят Слънце си ти.

— Е, щом Слънцето е над вас, то значи и вие сте под слънцето. Обещанието е изпълнено.

И проечал докрая на горите тилилейски смехът на Краля Слънце. По туземски това звучало горе-долу така: ха-хо, хи-хо. Пък и да не е тази точната дума, няма да се ловим за думата я…

Приказка за хвърчилото

Това лято пристигнах на морето да си почивам наистина уморен. Дълго време бях превеждал големите индийски поеми „Махабхарата“ и „Рамаяна“. Най-после ги бях предал за печат и ето ни цялото семейство в почивната станция край Варна. Макар че бе вече почти привечер и духаше хладен вятър, тръгнах надолу към плажа, за да вдъхна по-осезателно толкова жадувания морски лъх. Панчо това и чакаше — грабна хвърчилото си и припна пред мене като малко муле пред майка си.