Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 15

Дъхът засяда в гърлото ми. Движа се бавно, предпазливо с огромните ботуши и вдигам полата си високо, за да я предпазя от бодливите храсти. Тук ме беше довел. Беше завързал очите ми, а аз стисках клепачи зад превръзката, но знаех, че сме в гората, ориентирах се по мириса и по звуците от птиците. Алекс стисна ръката ми; знаех, че се усмихва.

И сега се изкушавам да затворя очи, но знам, че е глупаво. Може да падна, а няма да има кой да ме поеме на ръце, да ме успокои. Оставам с отворени очи, не откъсвам поглед от пътеката, от време на време се взирам към наметалото от кедрови дървета и ели, извисили се над мен, протегнали клони едни към други, за да направят зелен гоблен в небето. Онзи ден бях в дънки; не усещах гората, храстите и драките се протягаха към мен, както сега. Усещах как Алекс стиска ръката ми, как сърцето ми препуска, аз тръпнех и усещах как ми прилошава. Алекс се разсмя, когато видя угриженото ми лице, предпазливите ми стъпки и аз му се скарах, задето е жесток, въпреки че бях замаяна от щастие. Това бе истината. Моментът бе настъпил.

Отворих очи и надникнах изпод превръзката, тъканта бе изтъняла под блясъка на слънчевата светлина. Наблюдавах широките му рамене и златна глава, русата коса отразяваше слънчевите лъчи, и се ухилих. Бяхме стигнали до малко сечище и равна, гладка скала. Зад нея се виждаше океанът. Приличаше на красив копринен чаршаф, само за нас. Блестеше, когато Алекс махна превръзката.

— Никога не съм била тук — признах аз и гласът ми потрепери от нерви. Бях си представяла, че ще ме отведе на място, на което съм била. Може би в любимия ни ресторант или на върха, където се бяхме натискали много пъти като тийнейджъри. Но тук. Тук беше по-хубаво. Сърцето ми заблъска.

— Знам — отвърна той.

Разстла одеяло за пикник, за да седна, отвори раницата си и извади храна и бутилка шампанско. Надникнах в пластмасовите кутии и видях arancini, дебели резени салам и зелени маслини.

Той се разсмя и сви рамене.

— Леля Роза.

Имаше и хляб, и ягоди. След като извади всичко, се настани на одеялото и въздъхна. И двамата знаехме какво следва. Имах чувството, че ще избухна.

Алекс облиза устни.

— Добре.

— Добре — повторих след него.

— Франческа.

Избухнах в смях. Той се изчерви и също се разсмя.

— Франки.

— Да.

— Обичам те.

В гърлото ми се събра буца и аз не можах да издам и звук.

— Преживели сме много заедно. Минаха… години и ето ни тук, само двамата, мила. На това специално място. Не искам да продължавам без теб. Не знам кой ще бъда без теб. Двамата с теб сме съвършени заедно. Ти си била винаги зад гърба ми. И си толкова добра. С мен.

Гласът му потрепна малко на последното изречение. Аз се протегнах и докоснах ръката му, но той я отдръпна и бръкна в джоба си. Имах чувството, че сърцето ми ще изскочи през устата. Алекс коленичи, стиснал кутийка в ръка. Притиснах ръце към устата си, трябваше да задържа сърцето си в гърдите, накарах ума си да запомни подробностите, макар те да се опитваха да ми се изплъзнат.