Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 128
Хана Тъниклиф
— Ей — прошепва Бела.
— Дори не съм сигурна дали ме е обичал.
— Ей — повтаря тя и се притиска в мен.
— Говоря за зряла обич. Когато бяхме тийнейджъри, да, но след това? Понякога имам чувството, че просто повтаряхме отработени движения.
— Той те обичаше — уверява ме тя.
— Обичаше Сийхокс. И хокея. Обичаше океана… това бяха любимите му неща.
— Франки, сигурна съм, че те е обичал.
— Ами нея? Ами Съмър?
Тя ме поглежда с болка.
— Не знам.
— Обичаше това място. Обичаше да идва тук.
— Да, и ти го е оставил. — Тя ме поглежда и в очите ѝ забелязвам обич и лоялност. — Дал ти е любимото си нещо. Франки. Това бунгало. Водата наблизо.
— Разбираш ли?
— Да — отвръщам с тънък като паяжина глас.
Докладът на съдебния лекар — Барбара Гарднър бе настояла за аутопсия — разкрива удар по главата, който съвпадал с удар в скала, вероятно на дъното на океана. Трудно бе да се определи дали Алекс първо се е удавил, или първо е ударил главата си, въпреки че въпросният удар по всяка вероятност е щял да причини само сътресение на мозъка, а не смърт. Предпочитам да мисля, че първо си е ударил главата, че водата го е обгърнала като любовница и го е привлякла, че той, може би, се е смеел в същото време. Смеел се е, защото е знаел, че тя няма да го улови, представял си е как ще разказва по-късно на другите. Предпочитам да мисля, че е потънал лесно, почти по свое желание, че часовникът му е блестял, че тялото му в неопрена е било гладко, тъмно като кожа на косатка. Той си е ударил главата, преди да разбере, че ще умре, че няма да разкаже на никого. Случило се е, преди да разбере за предателството на морето, което обичаше най-много от всичко.
Бела отново насочи поглед към скъсаната тениска. Наблюдавам как иглата се гмурва в плата. Влиза и излиза. Също като птица, която лови риба в спокойно море. Влиза и излиза. Тя кърпи тениската на Даниъл. Малки, съвършени бодове, за да я направи каквато е била преди.
Сладък ликьор за след хранене, който първоначално се е приготвял от розови листенца, но сега вече се прави с различни съставки и аромати, включително лимони, дребни горски плодове и портокали. Розолио става по-хубав като отлежава, затова се пие, след като е престоял от два до девет месеца. Излизат около 2,8 л.
• 25 пресни листа от лимонова върбинка
• 20 пресни лаврови листенца
• 4 пресни листенца от мента
• 3 цели карамфилчета
• пръчка канела, дълга 250 мм
• 1 дълга лента лимонова кора
• 1 литър водка
• 5½ чаши захар
• 5 чаши вода
Сложете билките, канелата, карамфилчетата и лимоновата кора в буркан. Добавете водката и затворете добре. Оставете на хладно, тъмно място в продължение на две седмици.
В голяма тенджера сипете захарта и водата и кипнете. Бъркайте, докато захарта се разтвори напълно. Свалете от котлона и оставете да се охлади.
Прецедете водката през ситна цедка или тензух в купа (изхвърлете твърдите съставки). Добавете водката към охладения сироп в чиста стъклена бутилка или широк буркан с капак. Затворете добре, сложете съда на хладно и тъмно място и оставете да престои осем дена.
