Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 129
Хана Тъниклиф
Прецедете през кафеен филтър, за да отстраните всички зелени частици, които са изплували на повърхността, след това налейте в бутилки. Затворете с тапа.
Съхранявайте на хладно, тъмно място и сервирайте след 2 до 9 месеца.
Мериъм ни донася закуска: канелени кифлички, пълни с ядки и кафява захар, които ухаят на все още топло масло. С нея е Хюя; ще я заведе на училище, докато Джак си свърши работата в друг имот. На бледата утринна светлина четирите се настаняваме на столовете, както на седалките, така и на подлакътниците, тъй като земята е все още мокра след вчерашния дъжд.
— Вчера беше доста диво — усмихва се Мериъм. — Неделните обеди винаги ли са такива?
— Невинаги е толкова зле — отвръщам сухо.
— Вие, семейство Капуто, сте пълни с изненади. Онзи ден хукна…
Все още не съм казала на Мериъм, че съм ходила при Съмър. Поглеждам Хюя — по брадичката ѝ е полепнала пудра захар, а след това и Бела, облечена във вчерашните дрехи, и решавам да премълча. Отхапвам отново от канеленото рулце, докато Мериъм продължава и изброява на пръсти.
— …страхотен бой, нова любов…
Поглеждам отново към Бела, но тя не среща погледа ми.
— …партита, викат полиция. Тук отдавна не се беше случвало нищо вълнуващо. — Тя се смее.
Хюя довършва кифличката, бърше пръсти в тениската си и хуква да оглежда едно дърво. Всички я наблюдаваме.
Мериъм се навежда към мен.
— Какво ще правиш сега, миличка?
Свивам рамене.
След това Мериъм се обръща към Бела, която започва да обяснява предпазливо.
— Мисля да се върна в Сиатъл.
Обръщам се към нея.
— Стига да нямаш нищо против.
Тя ме наблюдава.
— Аз ли? — питам.
— Не искам да преча на никого.
— Няма да пречиш на никого — отвръща Мериъм весело.
Бела обаче продължава да ме гледа.
— Имам добри препоръки, а тук има предостатъчно старчески домове, при това добри. Мисля, че ще си намеря работа без проблем. Може да запиша да уча нещо, рисуване…
— Отдавна ли обмисляш тази възможност? — питам аз. Начинът, по който ме наблюдава и чака одобрението ми, ме кара да осъзная колко жестока съм била.
Тя кима.
— От доста време. Първо обаче исках да съм сигурна… че нямаш нищо против.
— Разбира се, че нямам — уверявам я.
— Супееер! — провиква се Мериъм.
— Разбира се, че нямам нищо против — повтарям.
Бела протяга ръка към моята и я стиска.
— Надявах се да го кажеш. Ще оставя апартамента си на Валентина; тя вече попита дали имам нещо против. Влюбена е в По.
Бела обяснява на Мериъм кой е По и двете започват да говорят за котки и как, когато собственикът се премести, животните често се връщат в стария си дом. Бела стиска ръката ми още веднъж и аз разбирам, че преместването ѝ няма нищо общо с Валентина или По, а е желанието ѝ да се грижи за сестра си и баща си, да бъде със семейството си, както е редно. Едва сега си припомням ясно деня на погребението. Тя слезе от колата, за да говори с мен, а аз почти я познах, но отказах да разговаряме.
Когато вдигам глава, и Мериъм, и Бела ме наблюдават. Мериъм грее.
