Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 12

— Би ли се обадил веднага на татко — провиквам се след Даниъл.

— Направо ще отскоча дотам — уверява ме.

Той се свива зад волана и включва на задна. Гумите му се завъртат шумно. Вдига ръка и маха. Напомня ми на Алекс, когато тръгваше на работа.

Едва тогава си припомням човека на прозореца.

— Чакай!

Автомобилът намалява и спира. Даниъл показва глава през прозореца.

— Днес сутринта тук имаше един мъж… Каза, че съм била в чужда собственост. Щял да позвъни на родителите ти. Познаваш ли го?

Даниъл клати глава.

— Може мама да го е наела.

И двамата поглеждаме към бунгалото и почистеното сечище, бурените, на които не е позволено да задушат дървените стени.

— Ще питам мама — обещава той.

— Добре. — Отмествам пръсти и отстъпвам назад.

Той ме поглежда.

— Сигурна ли си, че…

— Ще се справя.

Той кима бавно, неспособен да повярва.

Когато подкарва, музиката гръмва, дъни толкова силно, сякаш иска да го задуши. Продължавам да я чувам дълго, след като колата се скрива от погледа ми. След като си тръгва, отново ми става студено, сякаш край мен се е върнал старият призрак.

Трета глава

Откривам походната печка в шкафа под мивката, забутана в дъното, покрита с прах.

Изправям се, правя наум списък с онова, което искам татко да събере. Хавлиена кърпа, гъба, сапун. Сега вече ми се струва, че имам цел. Оглеждам бунгалото отново и забелязвам неща, които при първия оглед съм пропуснала. Има малък калъп сапун, пожълтял, напукан, оставен на перваза на прозореца. Отворените страници на детската книжка са прилежно оцветени в неподходящи цветове. Пурпурно слънце, розов океан, оранжева трева, сякаш е в пламъци. Прокарвам пръсти по гърбовете на подредените книги. История на Втората световна война, няколко броя на „Рийдърс Дайджест“, четири „Сборник разкази за момчета“ от 1951, 1952, 1963 и 1966 година. Пръстите ми спират на „Швейцарското семейство Робинсън“ от Йохан Вис. Спомням си филма на Дисни. Изпипаната къщичка на дървото, красивите синове, елегантният начин, почти без усилия, по който се адаптираха към новата си съдба и самотата. Много харесвах филма. На кукичка на вратата е закачена пурпурна панделка за коса и аз посягам, за да вържа своята на опашка. Алекс ме харесваше с прибрана коса. Призракът се приближава към мен.

Пристъпвам към мивката и завъртам кранчето, поглеждам през прозореца, преди да дръпна ципа на роклята. Оставям я да се смъкне от раменете ми и да падне на пода, преди да разтъркам подмишници с мокрия сапун. Водата се разплисква по пода, докато се изплаквам, а след това плискам лицето си.

По бельо съм, когато забелязвам, че храстите навън мърдат. Присвивам очи и се питам дали е птица или животно. Мечка, може би. Не попитах Даниъл дали тук има мечки. Макар да обичам животните, помня, че като бяхме малки, Бела най-много се страхуваше от мечки. Бяхме гледали филм с мечка, в който тя раззина огромната си, пълна със слюнка уста, изрева и разтърси автомобил, пълен с хора, които се разпищяха. Бела така и не забрави сцената. В моменти, когато имах желание да се проявявам като жестока по-голяма сестра, ѝ шепнех за мечката от филма и наблюдавах как пребледнява, а долната ѝ уста се разтреперва.