Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 117
Хана Тъниклиф
Традиционни сицилиански сладки с кисел вкус, които се поднасят с еспресо.
• ¾ чаша грис
• 1 чаша пшенично брашно
• ½ чаша захар
• ¼ чаена лъжичка сол
• 7 супени лъжици масло, нарязано на парченца
• 2 жълтъка
• 2 до 3 супени лъжици студена вода
• Около 1 чаша мармалад (от цитрусови плодове, които предпочитате)
• Пудра захар за поръсване
В кухненски робот сложете гриса за около 5 минути, докато стане съвсем ситен и копринено гладък. Добавете пшеничното брашно, захарта и солта и смелете добре. Добавете маслото и използвайте робота, докато сместа стане на трохи. Прибавете жълтъците, един по един, и всеки път бъркайте с робота, за да ги поеме сместа. Без да спирате кухненския робот, добавете вода, така че тестото да се отлепи от стените на съда. Не слагайте много вода, защото тестото ще стане трудно за работа.
Прехвърлете тестото на набрашнена повърхност и направете топка. Увийте в прозрачно фолио и оставете в хладилника за поне 30 минути.
Затоплете фурната на 180°. Покрийте тавичка с хартия за печене.
На набрашнена повърхност разточете тестото на кора с дебелина около 6 мм. С формичка за сладки оформете кръгчета. Ако нямате формички, може да използвате чаша с подходящ диаметър. Съберете остатъците и направете още сладки. Сложете по две чаени лъжички мармалад в средата на всяко кръгче. Прегънете краищата така, че почти да се докосват (като оставите центъра незакрит). Оставете по два сантиметра между сладките.
Печете до златисто, 15 до 20 минути. Прехвърлете на решетка, за да се охладят. Докато са все още топли, поръсете с пудра захар. Съхранявайте в кутия с плътен капак.
Татко тръгва по стъпалата след мен, понесъл поднос, отрупан с всички чаши, които успяхме да намерим. Светлосините очи на госпожа Гарднър, сини като утринно небе, се стрелкат наоколо, оглеждат всичко. Лицето ѝ е изопнато, дрехите ѝ висят, не са както преди. Господин Гарднър е застанал на крачка от съпругата си. Държи ключовете от колата, сякаш са талисман.
— Джузепе — започва госпожа Гарднър.
— Госпожо Гарднър. Ще пиете ли кафе?
Тя стиска устни. Облечена е в кремав панталон, копринена блуза, сложила си е наниз перли. Наблюдавам как леля Кони върти перлите си между пръстите.
— Барбара, Маршъл — обажда се весело Мериъм, но единствено господин Гарднър кимва едва забележимо към нея. Забелязва погледа ми и ми отправя уморена усмивка, преди да забоде очи в краката си.
Госпожа Гарднър клати глава към татко и отговаря остро. — Не, не, благодаря.
Татко оставя подноса на масата, намира празен стол и ѝ го предлага. Тя отказва и този път. Бърборенето на семейство Капуто е утихнало. Дори мокрите деца наблюдават странната жена, която никой не представя. Отварям уста, за да го направя, но тя ме прекъсва.
— Двамата със съпруга ми… — тя се обръща, за да го погледне, — дойдохме, за да те уведомим
