Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 119

— Тя го е оставила да отиде на сърф онзи ден! — продължава да се дере госпожа Гарднър.

— Не можех да го спра… Той обичаше морето — шепна безпомощно и умолително.

— Да не би да си въобразяваш, че знаеш всичко за сина си? Да не би да си въобразяваш, че той беше безгрешен? — разкрещява се и Бела.

Опитвам се да я спра.

— Недей, Бела, недей!

Госпожа Гарднър се гърчи в ръцете на съпруга си, копринената ѝ блуза се усуква. Виждам сутиена, отпуснатата кожа на корема, докато се бори с него. Когато се разкрещява отново, от устата ѝ хвърчи слюнка.

— Тя го е прелъстила!

— Как смееш! — пищи Бела.

— Не е направила нищо подобно! — сопва се леля Кони с остър глас.

Бела сочи заплашително.

— Стой далече от сестра ми! Тя преживя достатъчно.

— Мамо, моля те, престани. Много те моля! — умолява Даниъл майка си, но се пресяга към Бела. Виждам го как стиска ръката ѝ. Пръстите им се преплитат инстинктивно.

Госпожа Гарднър също вижда.

— Виждате ли? Виждате ли? Те са същите като онази другата… френската мръсница! Махайте се от момчетата ми! Курветини!

Мъжете от семейство Капуто се скупчват, високи, мургави, мълчаливи като дървета. Господин Гарднър ги поглежда ококорено. Госпожа Гарднър се бори в ръцете му и върти глава от една страна на друга. Тя забелязва нещо в другия край на масата и се мята натам.

— Джак! — провиква се тя. — Арестувай я!

Вдигам очи и виждам Джак да излиза тичешком от гората с дълги крачки. Мъжете се завъртат и препречват пътя на новодошлия. Джак поглежда госпожа Гарднър, след това мен. Все още ме гледа, когато Лука, синът на Марио, забива юмрук в корема му. Разнася се странен звук, все едно някой е ударил възглавница, не човек, и Джак се превива на две и се срива на земята.

— Джак! — изкрещявам аз.

В този момент Даниъл се втурва към Лука, за да го откъсне от Джак, а братята на Лука теглят Даниъл, Вини е сред тях, масата се килва на една страна и черното кафе плисва по кремавия панталон на госпожа Гарднър.

Бунгалото е мое.

Истината излезе наяве шепнешком. Господин Гарднър каза на Даниъл, след като най-сетне затвори съпругата си в колата. Даниъл я закопча на седалката, сякаш е дете; той е единственият, на когото тя позволява да я докосва.

Вини чува и казва на Бела.

Оказва се, че бунгалото е било на Алекс, оставено му от дядо му, Ханк Гарднър, защото Алекс му е бил любимец. Алекс пък оставил всичко на мен. Преди няколко месеца написал завещание, когато подновявал застраховки, нещо, за което не съм знаела. Толкова много неща не съм знаела.

Ключът в джоба неочаквано ми се струва още по-тежък.

— Ще оспорваме! — вие госпожа Гарднър от колата, гласът и е пълен с мъка, лицето и дрехите ѝ са сбръчкани.

Какофонията около мен започва да се разпилява. Чичо Марио качва семейството си в колата; очите на момчетата са диви и щастливи, съпругата му плаче и им се кара. Кристина вече си е тръгнала, а децата ѝ похапват от кутиите със сладки. Леля Кони и леля Роза мият чинии заедно с Бела вътре в бунгалото, клюкарстват и се карат, докато татко и чичо Роберто товарят столовете в пикапа на Вини.