Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 113

Кимам. Мама и татко сами отглеждаха патладжани, тиквички, домати и билки. Когато мама почина, всичко бе изоставено. Една година Бела почисти и насади диви цветя; сигурно е било точно преди да стане тийнейджърка. Преди хормоните да я тласнат към пиене и черен грим, и коса, която скриваше лицето. Тя беше енергично и любопитно дете. Събираше черупки от охлюви, отглеждаше растения на перваза на прозореца си, държеше буркани, пълни с паднали пера. Дивите цветя избуяха през лятото, източиха тънки стъбълца в десетина ярки цветове.

— Мислех да я засадя отново — казва татко. Погледът му е отнесен на милион километри. — Мина много време… Та Мериъм говореше за редуването на насажденията. Казва, че помагало, малко, вместо да се използват толкова много пестициди. А и заздравявало почвата. Може пък да науча повече по този въпрос.

— Мериъм ще ти помогне — отвръщам.

— Донесох разсад — признава татко.

— Браво — отвръщам и лекичко го галя по гърба, усещам как се изправя доволно.

Бела държи кутия.

— Да ги вадя ли, татко?

— Si, Изабела. Всъщност, почакай. Винченцо ще донесе маса.

— Вини ли? — питам аз.

— Да, ще донесе дълга маса — обяснява татко. — Очевидно негов добър приятел има успешен бизнес за отдаване под наем на парти оборудване.

— Че как иначе — извива очи Бела.

Избухвам в смях. Бела ме поглежда изненадано и също прихва.

Татко ни поглежда объркано.

— Много е удобно. Има маси, тенти…

Отново го галя по гърба.

— Наистина е много удобно, татко.

Бела се усмихва и клати глава, докато вади съдържанието на кутиите.

Семейство Капуто се точат по алеята, пренасят храна, сякаш за тях е нещо напълно обичайно да обядват насред гората. Има чинии, пълни с arancini, буркани с туршия от тиквички и патладжани, плато с проволоне и сирене галбанино, подредени на тънички кръгове. Вини пристига с пикап, два плота за маси и два чифта крака, сгъваеми столове, които се разтварят без всякакво усилие. Столовете са бели, вероятно използвани за сватби. Избягва погледа ми, докато работи. Прошепва нещо на Бела и тя го перва отзад по главата. Даниъл забелязва и ме поглежда уплашено, но Вини и Бела скоро прихват. Аз обаче не прощавам толкова бързо и лесно.

Лелите се настаняват на най-устойчивите столове, които татко е донесъл, в единия край на масата. Наставляват другите какво да донесат, как да подредят чиниите, разпореждат се кой къде да седне. Облечени са в дрехите за служба. Роза е в хубав панталон с плетена блуза и жилетка в ментовозелено, а Кони е в ленена рокля и високи обувки, с перли.

Чичо Марио разговаря с татко и чичо Роберто, съпругът на Роза, и тримата са се отделили на една страна, вероятно за да не ги юркат. Лиса, съпругата на Марио, нарежда на трите си момчета, тийнейджъри и в началото на двайсетте, какво да правят, все едно са малки деца. Братовчедката Джулия вдига очи от телефона и ми намига. В тесни дънки е и бледорозов пухкав топ, който подчертава гърдите ѝ като снежни топки. Братовчедката Кристина, сестрата на Вини, държи бебето Джоузеф в скута си и ѝ личи, че е уморена. Съпругът ѝ гони другите им две деца, Ема и Марко, около дърветата. Възрастната братовчедка на мама, Терезина, вдовица, седи изпънала гръб, безизразна, до годеника си — Козимо. И двамата са над седемдесет.