Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 112

Не беше на службата.

Къде беше на кръщенето на бебето Ела?

Как си, скитнице?

Скитница, въпреки че сме се видели преди седмица. Направо ме задушават.

Алекс често ходеше на сърф в неделя и това съвсем не беше случайно. Преди да се сгодим, беше по-лесно, защото никой не питаше за него. Въпреки че бяхме двойка от много дълго време и той идваше с мен на семейни празненства, съществуваше негласно споразумение, че все още не сме сгодени, следователно живеем в грях. Роднините ми бяха постигнали консенсус: да не се споменава. Щом се сгодихме, Алекс се превърна в Капуто, независимо дали му харесваше или не.

Неочаквано всички искаха да ни виждат в неделя. Непрекъснато редях какви ли не причини, докато накрая се превърнаха в извинения.

На сърф е.

У дома е, има работа.

Със семейството си е.

Последното извинение не беше много удачно. „Покани и тях!“. Не можех да си представя госпожа Гарднър и семейството ми заедно на сватбата, камо ли на най-обикновен неделен обяд. Продължавах да търся извинения пред семейството, същевременно не спирах да моля Алекс да дойде.

Той просто прихваше.

— Че това е твоето семейство. Искат да те видят теб.

Той не разбираше. А пък аз не можех да обясня, че без него съм парченце, не съм цяла. Вече не им стигах сама. Семейството ми искаше да го види, да го прегърне и да научи всичко за него. Искаха да го разпитат за работата и да го потупат по рамото, да го накарат да се отпусне и да му е по-сладък обядът. Сега вече беше един от нас. Те искаха да са част от живота му, както бяха част от моя — натрапчиви, нахални, изпълнени с обич, готови да се карат и утешават.

Закопчавам чиста риза, когато колата на татко спира отпред. От прозореца го виждам как стиска ръката на Даниъл и го привлича за мъжка прегръдка, кратка, но крепка. Даниъл е застанал с ръце отстрани, затова татко го гушва все едно е каноли. Изглежда не забелязва, че лицето на Даниъл поаленява.

Татко целува Бела и двамата отиват към колата му, за да извадят разни неща от багажника. Сгъваеми столове, каси италиански безалкохолни, кутии с храна, увити във фолио. Даниъл се втурва да им помогне. Бела започва да постила мястото за пикник пред бунгалото. Излизам навън, понесла рула тоалетна хартия за нужника.

— Buongiorno, cara mia — поздравява татко, също както мама го казваше с калабрийския си акцент.

— Здравей, татко.

Той пристъпва, за да ме целуне по бузите. Затварям очи. Обичта на татко е осезаема.

— Изглеждаш добре, миличка.

— Благодаря, татко. Ти как си?

Той се усмихва.

— Добре, duci. Много работа. Липсваш ми, разбира се, но знам, че Бела е тук, и така ми е по-спокойно.

Бела разтваря столовете и ги струпва на едно място.

Татко прочиства гърло.

— Дали Мериъм е свободна за обяд?

Поглеждам го.

— Бела каза, че я е поканила. Тя ще донесе хляб.

Все още не знам как да се държа с Мериъм. Как да обясня защо избягах от дома ѝ. Колко много се промениха нещата. Колко объркано и ясно стана всичко.

— Няма нужда, имаме предостатъчно — отвръща той, след това добавя бързо: — Исках да я разпитам за зеленчуковата градина. Помниш ли градината ни в двора?