Читать «Руническа светлина» онлайн - страница 6

Ала тази победа едва ли бе донесла голяма утеха на Один. Без съмнение Ордена вече го нямаше, но за трите кратки години, последвали войната, Краят на света се бе превърнал в окаяно място. Без контрола на Ордена той беше завладян от жестокостта, анархията и алчността, до които често водят парите. Вече ги нямаше важните фигури, облечени в черни роби, бъбривите групи ученици, тихите кафенета, параклисите и книгите.

Сега вместо тълпите да се забавляват с Очиствания, улиците бяха залети от чуждестранни търговци, надпреварващи се да предлагат стоките си. В дните на Ордена пристанището на Края на света беше контролирано много строго. Чуждестранните търговци бяха облагани с високи данъци, а нелегалните стоки бяха изземвани и унищожавани. Само уважаваните търговци имаха право да продават и те продаваха почитани и необходими стоки. Пиянството беше забранено, както и уличниците и танцьорките, и макар да съществуваше черен пазар (за луксозни и екзотични стоки), такива нежелани посетители като циганите, амбулантните търговци, хайманите и жителите на Външността беше по-вероятно да бъдат оковани в пранги, подложени на Екзаминация, изгонени или дори обесени, отколкото да бъдат посрещнати с добре дошли на Катедралния площад.

Но сега портите бяха отворени. Вече не връщаха корабите и щом мълвата за това се разнесе, истинска напаст от чуждоземни търговци нахлу в пристанището на Края на света.

Тези търговци продаваха всичко, което човек може да си представи — коприни и кожи, сладкиши и пайове, маймуни, сливи и пурпурни багрила, морски раковини, отрови и роби варвари от другата страна на Единното море, истински и фалшиви скъпоценни камъни, твърд алкохол, странни джунджурии, любовни магии, портокали и стъклария, изсушените органи на диви зверове. И постепенно тези търговци бяха завладели града и докарваха с екзотичното си присъствие тълпи от купувачи, зяпачи, комарджии и крадци. Освен това с тях дойдоха и всякакви престъпления, болести, наркотици и насилие. Те печелеха и губеха цели състояния на комар и продаваха в робство онези, които не можеха да си платят дълговете. Живееха като крале или военачалници, кичеха се с бижута, носеха мечове, имаха робини и съблазняваха младите и лековерните с обещания за лесно забогатяване.

За Маги, която едва изкарваше достатъчно пари, за да оцелее, и която работеше часове наред в мръсната кръчма, изглеждаше така, сякаш светът, който познава, се е превърнал в Пандемониум. Дори и Университетът бе завладян от новопристигналите. Празните трапезарии бяха превърнати в танцувалия зали, а колежите — в публични домове, кръчми и игрални зали.

В началото имаше известна съпротива — най-вече от местните жители на Края на света, които се страхуваха, че един ден Орденът може да се върне. Но колкото повече време минаваше, толкова по-малко и не толкова ревностни ставаха последователите им. Никой не се беше появил, за да поеме контрол над положението. Орденът не се беше върнал, нито пък чумата. Няколко човека твърдяха, че са виждали духове около изоставените сгради, но зловещите коридори на Вселенския град се оказаха далеч не толкова зловещи, когато бяха изпълнени с множество танцьорки и музиканти, и бавно, но сигурно заразата започна да се разпространява навътре, като завладяваше църквите, читалните и залите. Дори и Великият квадрат сега беше превърнат във форум, където половината обитатели на Края на света — или поне така изглеждаше — идваха да лудуват в нощите на Седмия ден.