Читать «Руническа светлина» онлайн - страница 8

Разбира се, в дните на Ордена на всички истории се гледаше като на нещо опасно — дори и на онези от Добрата книга — и единствено на посветените членове бе позволено да влизат в огромните библиотеки на Вселенския град. Но сега Маги беше свободна да прави каквото си пожелае. Макар че по-голямата част от златото на Ордена беше плячкосано — включително и странните символи с форма на кръст, които Екзаминаторите носеха на шията си — много от книгите бяха останали и именно тях тя търсеше с все по-голяма страст. Знаеше, че това е опасно, но въпреки това беше изпълнена с все по-нарастваща носталгия по полузабравените светове, скрити в тях.

Някои бяха научни и алхимични книги, в които се посочваха различните свойства на металите и солите. Някои бяха книги по география отпреди Новата епоха. Много бяха на езици, на които тя не можеше да чете, или в тях имаше думи, които не разбираше. Някои бяха илюстрирани с малки, направени на ръка рисунки на животни и птици. Други бяха непристойни и съдържаха любовна поезия или изображения на голи жени. Някои представляваха дълги списъци на древни крале. Оскверняването на Университета от търговците все повече се задълбочаваше и Маги знаеше, че е само въпрос на време някой предприемчив човек да се захване да разпродава книгите от библиотеките или да ги използва за горене в огнището си. Затова тя вземаше колкото може повече от тях и ги отнасяше на безопасно място — един коридор под Църквата на приобщаването, който наскоро бе открила.

Засега тази малка църква в сърцето на Университета беше останала почти непокътната. Някои от стъклата на прозорците й бяха отмъкнати, но аналоят върху огромния дъбов амвон все още си стоеше и върху него се намираше най-голямата книга, която Маги някога бе виждала. Твърде голяма, за да бъде открадната досега, тя беше почти с размера на детска люлка, подвързана в кожа и злато и натежала от загадъчната тежест на думите в нея. Маги копнееше да погледне вътре, но тя вероятно бе заключена със златна закопчалка и устоя на всичките й усилия да я отвори.

Но от онова, което намери под аналоя в онзи ден, дъхът й секна. Защото под една от дъските на огромния резбован амвон Маги откри тайна врата, оставена полуотворена по време на Блаженството — първия от многото скрити входове към катакомбите на Вселенския град.

От този ден насетне Маги прекарваше по-голямата част от нощите си в катакомбите. Плячкосването на Университета вече беше започнало и тя знаеше, че не след дълго някога изоставените сгради ще се изпълнят с хора и няма да са само нейно владение.

Но катакомбите бяха друга работа. Коридорите под Университета се простираха на мили разстояние във всички посоки — алеи от студен камък, подобни на лабиринт тунели, ветровита пещери, изоставени складове, пълни с кости и прах. Над главата й грабителите ставаха все по-самонадеяни, но никой не се осмеляваше да слиза под земята и никой не можеше да попречи на набезите й, докато тя навлизаше все по-дълбоко под града.