Читать «Руническа светлина» онлайн - страница 4

Разбира се, Добрата книга предлагаше собствена версия на събитията. Според Книгата Откровение десетте хиляди са се изгубили в Блаженството — време, предсказано от раждането на Новата епоха, когато Безименният призовал верните нему на оръжие и те се освободили от смъртната си плът и били преродени в съвършените си тела на бреговете на Първия свят.

Маги вярваше в Добрата книга. Както баща й и братята й преди нея, тя беше истински последовател на Ордена и ако беше момче, досега и тя щеше да е познала Блаженството и щеше да е отведена в Небесния град, вместо да я оставят тук да се оправя с бъркотията в Края на света.

Маги се замисли, че част от проблема е, че макар много да се говори за Блаженството и за точното естество на насладите, които очакват правоверните, когато настъпи щастливият ден, никой не е съвсем наясно какво ще се случи с изоставената плът. Тя си беше представяла своеобразно небесно пролетно почистване, при което телата ще бъдат прибрани като по чудо, но когато накрая това се бе случило и десет хиляди членове на Ордена внезапно се бяха освободили от земните си тела (включително професорите, магистрите, учениците и Екзаминаторите, които се занимаваха с полева работа), последствията се бяха оказали катастрофални.

Бяха нужни шест месеца, за да се отърват от труповете. Донякъде причината беше, че никой от Края на света не искаше да поеме отговорността за това. Разчистването, както и осигуряването на здравни услуги, беше работа на Ордена и то трябваше да бъде извършвано (и заплатено) от официални представители на Ордена.

Мрачната истина обаче беше, че нямаше представители на Ордена, нито официални, нито неофициални. И така телата се разлагаха и воняха, докато след още много срещи и комисии те бяха обявени за обществена опасност за здравето и бяха извозени с каруци и изгорени.

Това беше преди три години. Тогава Маги беше на четиринайсет и точно преди да избухне чумата, тя беше изпратена да остане при леля Рийни в Райдингс, докато майка й претърсваше отвратителните трупове за останките на двама Екзаминатори, които бяха нейни синове.

Разбира се, официално Екзаминаторите на Ордена нямаха семейства. Първото нещо, което ученикът трябва да стори, преди да заеме мястото си на син на вярата, е да обърне гръб на родителите си, да се откаже от името си и да приеме номер. Бащата на Маги уважаваше това. Като брат на Екзаминатор, наскоро почетен с дара на Словото, добре знаеше, че не трябва да кара синовете си да се срамуват заради намесата му. Той беше по-малкият син на търговец на вълна и сам беше копнял да влезе в Ордена, но неговият баща можел да си позволи да загуби само единия от синовете си и така брат му Илайъс получил този шанс, докато Донал изучил семейния занаят.

Години по-късно, когато самият той беше станал баща, се бе преместил във Вселенския град и се беше заклел да даде на синовете си възможността, която му е била отказана, и когато дойде моментът — да се откаже напълно от тях, както беше правилно и редно според правилата на Ордена. Но майката на Маги не беше давала такъв обет. Мнозина бяха майките като нея, които не се подчиняваха на Закона и се промъкваха в сградите на Университета през нощта въпреки опасността да ги арестуват — а понякога и да им наложат по-лошо наказание от това — за да могат да осигурят прилично погребение на погубените си синове.