Читать «Руническа светлина» онлайн - страница 7

Тук имаше танцуващи мечки на вериги и пищни угощения, при които се ядеше от гърбовете на голи уличници, пушачи на екзотични треви, фалшиви магьосници, гадатели и луди пророци, които проповядваха словата на изчезнали демони и победени богове. Там, където винаги бе преобладавала скромността, сега се появяваха нови моди. Някои жени дори излизаха на улиците с непокрити глави и голи рамене. Сякаш светът, който Маги познаваше, бе изчезнал за три години и като че ли никой друг, освен нея не го бе грижа за това.

Тя беше запазила вярата си. Покриваше главата си с берга, както повеляваше Добрата книга. Не ядеше месо на светите дни и винаги се миеше, преди да си каже молитвите. Макар че Ордена вече го нямаше, тя спазваше дните за пости и следваше законите му, защото в този нов, неморален свят старите обичаи я караха да се чувства в безопасност.

Разбира се, тя никога не се беше сблъсквала с чумата, нито пък в действителност беше ставала свидетел на Блаженството. Беше се върнала у дома от Райдингс, за да разбере, че е сираче без никакви пари и сама в град, който не можеше да познае. За да намери утеха, младата й, романтична душа се беше затворила и тя беше успяла да убеди себе си (поне донякъде), че е герой от Старите дни — самотен оцелял от Бедствието.

Най-малкото дете — и единствена дъщеря — в петчленно семейство, Маги от край време беше най-умната. Макар никога да не беше ходила на училище, тя тайно се беше научила да чете и през годините благодарение на неделните проповеди на Джим Парсън и на тайно прочетените откъси от книгите на братята й с мъка бе успяла да натрупа повече познания, отколкото някой изобщо би могъл да предположи — разкази за демоните от Пророческото племе, за Аезир и Ванир, за техните войни и накрая за това как бяха откраднали руните от Древното писмо и си бяха построили цитадела, от която да управляват Деветте свята. Тя знаеше как те са ликували и как са изработили оръжия и магически предмети, как са се отправяли в търсене на приключения, как са водили война срещу Ледения народ и са били предадени от един от своите — Хитреца, а накрая са били победени от Безименния заради арогантността си.

Това било Бедствието, или Рагнарьок, както го наричали тогава. Но Бедствието не унищожило Пророческото племе. Вместо това то ги принудило да се изпокрият — отслабени, но все още опасни като опустошителен огън, който пълзи под земята. И Добрата книга беше обещала, че скоро ще настъпи окончателното Очистване и Идеалният ред ще триумфира завинаги над Хаоса…