Читать «Руническа светлина» онлайн

Джоанн Харрис

Джоан Харис

Руническа светлина

На Анушка — продължавай да блестиш.

Предговор

Надявам се, че сте чели „Рунически знаци“. В такъв случай можете да прескочите това въведение, защото вече знаете какво се е случило. Ако ли не, има само няколко неща, които трябва да знаете, преди да започнете.

Намираме се на място, наречено Вътрешността — част от един от Деветте свята, съществуващи сред клоните на Игдразил, Дървото на Мирозданието.

Световете на няколко пъти са стигали до своя край и почти със сигурност това ще стане отново.

Силите на Реда и на Хаоса поддържат тези светове в несигурно равновесие.

Тук боговете и демоните (които са почти, но не съвсем едно и също) съществуват в смущаващо голямо количество, макар че се държат доста зле едни спрямо други, което и обяснява онова със „Свършека на света“ (виж по-горе).

Първоначално имало две племена от богове — Аезир и Ванир. След години на гражданска война те решили да се обединят (под водачеството на Один, предводителя на Аезир), за да се борят с общите си врагове и за да запазят Реда в световете. Один придобил магически руни (за да не кажем, че просто ги откраднал), които използвал, за да запази властта на боговете (и собствената си). С помощта на своя кръвен брат Локи, който изменил на Хаоса, той създал Асгард, цитаделата на боговете, където племената Аезир и Ванир живеели, царували, впускали се в приключения, влюбвали се, правели множество глупави грешки, държали се излишно грубо едни с други и си въртели жестоки номера (поне Локи го правел). В крайна сметка се получило глупаво недоразумение с Локи (според него самия, а не според останалите), което довело до поредица от събития, увенчани с Рагнарьок — титаничната битка срещу техните врагове (тоест всички останали), при която всички богове трябвало да умрат, сражавайки се срещу силите на Хаоса.

В „Рунически знаци“ Рагнарьок е останал в миналото и оттогава са изминали петстотин години. Светът се е променил. Запознаваме се с Мади Смит, четиринайсетгодишно затворено момиче, което живее в Малбри — село в северната част на Вътрешността. Мади има рунически знак (или клеймо) върху дланта си. Той й дава необикновени сили и едновременно с това я превръща в аутсайдер, отживелица от Лошите древни времена преди Свършека на света и преди появата на Ордена — религиозна група, създадена в Края на света и поставила си за цел да унищожи всички неща, свързани с Хаоса, включително магията. Феерията, старите богове, приказките и всичко друго, което би могло да породи у хората от Вътрешността някакви опасни идеи — или още по-лошо (законите да ни опазят), някакви мечти.

Но Мади има един добър приятел, Едноокия от Пустошта, който се оказва един от старите богове — Один, водачът на Аезир, за когото се смятало, че е паднал в битката при Рагнарьок, но всъщност е оцелял, макар и с намалели сили, като сянка на предишното си Аз. Той става приятел на Мади, откривайки в нея възможен съюзник, и решава да ползва помощта й за свои лични цели, но нещата не се развиват точно така, както е очаквал.