Читать «Рома Етерна» онлайн - страница 4

— Така ли? — устните на пратеника за миг се свиха в тънка черта.

Очевидно беше смутен, че още първата вечер в Рим е оставен на произвола на съдбата. Той се загледа в идеално оформените си нокти, а когато вдигна поглед, в очите му се долавяше тревога.

— Значи няма да се срещна и с императора, така ли?

— Императорът е много болен и не е в състояние да се срещне с теб тази вечер, а може би и следващите дни. Принц Херакъл се е нагърбил с голяма част от задълженията му, ето защо заминаването му днес беше неизбежно. Но в негово отсъствие твой домакин и другар ще бъде по-младият брат Максимилиан. Сигурен съм, че ще ти се стори забавен и очарователен, господарю Менандър.

— За разлика от брат си, предполагам — хладно изрече гръцкият посланик.

Така си е, помисли си Фауст. Но да кажеш подобно нещо беше нечувана грубост. Фауст трескаво се опитваше да разбере какво се крие зад думите на дребния мъж. В края на краищата Менандър беше дошъл да уговори брака между сестрата на своя владетел и принца, за когото току-що се беше изказал с такова неуважение. Когато един обигран дипломат като този лъскав грък си позволяваше подобна вопиюща нетактичност, обикновено имаше доста сериозна причина. Може би Менандър просто даваше израз на раздразнението си, че принц Херакъл така безотговорно е изчезнал, вместо да го посрещне при влизането му в Рим.

Фауст обаче не можеше да допусне да бъде въвлечен в по-нататъшни сравнения. Той си позволи само бегла усмивка — едва доловимо помръдване на крайчеца на устните, което беше научил от младия си приятел Цезар Максимилиан.

— Признавам, че двамата братя са доста различни. Искаш ли още вино, господарю мой Менандре?

Този въпрос доведе до нова промяна в тона на разговора.

— Без формалности, умолявам те! Нека бъдем приятели. — Гостът се настани по-уютно и гласът му прозвуча задушевно: — Наричай ме Менандър, а аз ще те наричам Фауст. Какво ще кажеш, приятелю? А, да, разбира се, ще пийна още вино. Великолепно е! В Константинопол нямаме такова. От какъв сорт е?

Фауст стрелна с поглед чакащия прислужник, който побърза да напълни чашите.

— Галско е — отвърна той. — Забравих му името.

По лицето на гърка пробяга сянка на видимо неудоволствие, но той бързо успя да го скрие. И все пак недостатъчно бързо. Беше хванат натясно — да хвали така горещо едно нищо и никакво провинциално вино! Но в намеренията на Фауст не влизаше да поставя госта в неловко положение. Нямаше да спечели нищо, ако накараше една толкова могъща и потенциално полезна особа като посланика на източния владетел да се чувства в небрано лозе.

Работите вървяха от зле по-зле. Фауст трескаво мислеше как да изглади неловкостта.

— Днес Галия е сърцето на винопроизводството ни. Казвали са ми, че в избите на императора почти няма италиански вина. Представяш ли си? А тези червени галски вина са любимите на негово императорско величество, уверявам те.