Читать «Рома Етерна» онлайн - страница 2

— Египетските евреи. Забележителни хора! Потомци на номадско племе от пустинята.

— Кажи-речи, нищо не знам за тях — призна Ауфидий.

— А би трябвало, би трябвало! — възкликна Целер. — Ако при тях работите се бяха развили по-иначе, кой знае какъв път би могла да поеме собствената ни история!

— Моля ви, уважаеми, моля ви! — сгълча ги един от библиотекарите. — Тук работят и други учени. Ако се налага да разговаряте, отвън имате на разположение цяла зала.

— Трябва по-късно да поговорим — рече Ауфидий.

Разбраха се да се срещнат за обяд.

Оказа се, че Целер има да сподели хиляди неща за своите евреи и по време на обеда говореше, кажи-речи, само за това. Особено го беше изумила тяхната страстна вяра в един-единствен надменен бог, недостижим и суров, който им наложил сложен кодекс от закони, обхващащи всичко: като се започне от начина, по който би трябвало да говорят за него (било забранено да се споменава всуе името му), и се стигне до храната, която имат право да ядат всеки един ден от седмицата.

И тъй като били упорито и саможиво племе, те често си имали неприятности със съседите. След като завоювали голяма част от Сирия Палестина, евреите, които наричали себе си и израелити, основали там царство, но били покорени от египтяните и се превърнали в роби в земята на фараоните. Това продължило стотици години. Но Целер беше открил критичен момент в тяхната история преди горе-долу седемнайсет века, когато един необикновено надарен вожд на име Мойсей — Моше на техния език — се опитал да изведе народа си от Египет, за да се върнат в някогашната си родина Палестина, за която вярвали, че им е обещана от техния бог за вечни времена.

— И какво станало тогава? — попита Ауфидий вежливо, макар да не намираше нищо кой знае колко интересно в тази история.

— Този техен велик „изход“ бил ужасен провал. Мойсей и повечето водачи били избити, а оцелелите юдеи били върнати обратно в робство.

— Не мога да разбера…

— Да, но аз разбирам! — възкликна Целер и подпухналото му валчесто лице светна от фанатичен плам. — Помисли си за възможностите, драги ми Ауфидий! Да речем, че юдеите наистина успяват да стигнат Сирия Палестина. И този път се установяват трайно там — в тази люлка на мистично плодородие и култове към земята. А много столетия по-късно някой съчетава свирепия религиозен фанатизъм на юдеите с домораслата палестинска вяра в прераждането и възкресението, почерпена от египетския култ към Озирис — и се ражда нова религия, проповядвана от несъкрушим пророк. И не в далечния Египет, а в провинция на Римската империя, далеч по-тясно свързана със сърцето на държавата. И тъкмо защото Сирия Палестина по онова време е провинция на Римската империя, а римските граждани имат по-голяма свобода на придвижване, този култ се разпространява в самия Рим, както много други преди него.

— Е и? — подметна Ауфидий, този път заинтригуван.

— И той побеждава всичко останало, което нито Кибела, нито Митра, нито Озирис са успели да сторят. Пророците му проповядват всеобща любов и поделяне на богатството между всички хора — особено последното. Цялото имущество трябва да е общо достояние. Бедните в империята се тълпят в храмовете на този култ. Всичко се обръща с главата надолу. Императорът е принуден да го признае и дори сам да го приеме по политически съображения. Тази религия се възцарява над всичко — самите основи на римското общество са подкопани от религиозни предразсъдъци. Докато накрая империята, изглозгана от тази нова философия, рухва под напора на варварите, които от край време се навъртат по границите й…