Читать «Рома Етерна» онлайн - страница 5

— Ще трябва, докато съм тук, да набавя известно попълнение за избите на негово величество Юстиниан — каза Менандър.

Отново отпиха в мълчание. Фауст имаше чувството, че ходи по оголено острие.

— Разбрах, че за пръв път посещаваш Рим, така ли? — попита той, когато мълчанието се проточи повече от обичайното. След като Менандър пръв му предложи да оставят официалностите настрана, трябваше да внимава тонът му да бъде достатъчно задушевен.

— За пръв път, така е. По-голямата част от кариерата ми премина в Египет и Сирия.

Фауст се зачуди колко ли продължителна ще да е тази кариера. Менандър изглеждаше на двайсет и пет — е, в най-добрия случай трийсет. Разбира се, тези гладки мургави гърци, излъскани, по ориенталски напомадени и намазани с благовония, често изглеждаха по-млади от годините си. За Фауст, който беше минал петдесетте, ставаше все по-трудно да определи точно възрастта — всички около него в двора му изглеждаха толкова ужасяващо млади, тълпа от момчета и момичета. От онези, които управляваха империята в младостта му, не беше останал никой, освен самотния стар император, но напоследък, кажи-речи, не го виждаха. Царедворците, връстници на Фауст, се бяха устроили удобно по-далеч от столицата — живите все още. Той самият беше поне десет години по-стар от министъра, който ръководеше Канцеларията. На най-добрия му приятел тук, Максимилиан Цезар, му предстояха още години, докато стигне и половината от възрастта му. Открай време Фауст говореше за себе си като за останка от една отминала епоха и това си беше самата истина, защото само преди три династии семейството му беше властвало над империята. Ала тази фраза напоследък беше добила за него ново горчиво звучене, защото беше надживял не само величието на фамилията си, а и собствените си съвременници.

Беше донякъде обезпокоително, че Юстиниан е пратил един съвсем млад и очевидно неопитен посланик на толкова деликатна мисия. Но Фауст подозираше, че ще сбърка, ако подцени този човек. Е, сега поне имаше удобен случай да заглади част от проблемите, до които ненавременното отсъствие на Херакъл можеше да доведе през следващите няколко дни, тъй като младият пратеник идваше за пръв път в столицата и не знаеше нищо за нея.

Той плесна театрално с ръце.

— Как ти завиждам, приятелю Менандре! Да видиш за пръв път Рим в цялото му великолепие! Какво преживяване ще бъде това за теб! Ние сме родени тук и го приемаме за даденост, затова не можем да го оценим както подобава. Величието му. Блясъкът му.

Така, така, помисли си, да препуска с Максимилиан от единия край на града до другия, докато се върне Херакъл. Ние ще го заслепим с чудесата си и много скоро ще го накараме да забрави колко неучтив е бил нашият принц.

— Докато чакаш Цезар да се върне — продължи той, — ще ти организираме пълна обиколка на града. Всички големи храмове, амфитеатъра, баните, Форума, Капитолия, дворците, чудесните градини…

— Пещерите на Тит Галий — неочаквано го прекъсна Менандър. — Подземните храмове и светилища. Пазара на магьосниците. Катакомбите на свещените халдейски проститутки. Купела на баптаите. Лабиринта на менадите. Каверните на вещиците.