Читать «Рома Етерна» онлайн - страница 6

— А, значи си чувал и за тези места?

— Кой не е чувал за подземията на Рим? Цялата империя говори за тях.

За миг лъскавата му метална фасада изгуби застрашителния си вид. Сега в очите му се четеше нещо друго, някакво неприкрито момчешко нетърпение. И без съмнение под външния блясък прозираше дяволитост. Тихо и задушевно Менандър изрече:

— Да ти призная ли нещо, Фаусте? Великолепието ме отегчава. Изпитвам някакво влечение към низкото. Всички тези потайности, с които Рим е известен, тъмната утроба на града, уличниците и магьосниците, циркаджиите, оргиите и пазарите за крадени вещи, странните светилища на чудатите ви култове — потресен ли си, Фаусте? Сигурно е ужасно недипломатично да си го призная. Не ми трябват обиколки из храмовете. Но след като имам няколко дни, преди да се заема със сериозна работа, искам да видя другата страна на Рим, тайнствената, тъмната страна. В Константинопол имаме достатъчно храмове и дворци, имаме си и бани, и всичко останало. Великолепен блестящ мрамор, докъдето поглед стига, накрая чак ти идва да молиш за милост! Истинските подземни тайни, мръсните, вонящи, лъхащи на гнило подземия — това е, което наистина ме интересува, Фаусте. В Константинопол сме изкоренили всичко това. Смята се за упадъчна разюзданост.

— И у нас е така — тихо продума Фауст.

— Да, но вие го допускате! И дори му се наслаждавате! Или поне така твърдят, а източникът ми е напълно надежден. Вече ти казах, че по-рано съм живял в Сирия и Египет. Което ще рече, древният Изток, хиляди години по-стар от Рим или Константинопол. Повечето странни култове произхождат оттам. И тъкмо там се зароди интересът ми към тях. Онова, което съм видял, чул и правил в градове като Дамаск, Александрия и Антиохия… Но днес Рим е средището на всичко това, истинска столица на чудесата! И ще ти кажа, Фаусте, ако има нещо, което искам…

Той внезапно замълча насред дума. Видът му беше смутен и донякъде скован.

Накрая поклати глава.

— Това вино… Не биваше да го пия толкова бързо. Явно е по-силно, отколкото си мислех.

Фауст се пресегна през масата и нежно докосна ръката на младия мъж.

— Не се бой, приятелю. Твоите откровения не ме карат да се чувствам неловко. Аз самият неведнъж съм бил в Подземията, принц Максимилиан също. И докато чакаме завръщането на принц Херакъл, двамата с него ще ти покажем всичко, което би пожелал да видиш.

Той се изправи и се отдръпна няколко крачки, та да не създава у полулегналия пратеник впечатление, че му се натрапва, и да го подплаши. След неубедителното начало беше успял да спечели известно предимство, но не биваше да прекалява.

— Сега те оставям. Изминал си дълъг път и сигурно ще искаш да си починеш. Това тук са слугите ти. Освен доведените от теб от Константинопол, тези мъже и жени — Фауст кимна към робите, които бяха застанали чинно настрана, в по-тъмната част на залата — са изцяло на твое разположение, ден и нощ. Те са твои и ще изпълнят всяко твое желание. Абсолютно всяко, уважаеми Менандре.