Читать «Рома Етерна» онлайн - страница 3

— Точно това се е опитвал с всички сили да предотврати Тит Галий.

— Да. Ето защо в новата си книга съм описал свят, в който изходът на юдеите от Египет е успял, въпросната нова религия се е зародила и е заляла империята…

— Знаеш ли — изрече Ауфидий, като с мъка сдържаше прозявката си, — всичко това са фантазии. В крайна сметка нищо подобно не се е случило. И трябва да признаеш, Целере, не би могло да се случи.

— Може и да е така, а може и да не е. Но да размишлявам върху тези неща е добра гимнастика за ума ми.

— Да — кимна Ауфидий, — не се и съмнявам. Аз обаче предпочитам да разглеждам нещата такива, каквито са. Никога подобен култ не е прониквал в нашия обичан Рим, а империята е силна и непоклатима, затова да въздадем хвала на несъществуващия Юпитер или в който там бог се правиш, че вярваш. А сега, ако нямаш нищо против, искам да споделя с теб някои свои открития, свързани с данъчните реформи на император Тит Галий…

1282 O.P.: С ЦЕЗАР В ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ

Току-що пристигналият посланик на източния император беше доста по-млад от очакванията на Фауст — въздребен, с изящно телосложение и почти момичешка хубост, но очевидно много способен и с бърз ум. Човек, когото трябваше да държи под око. Имаше и нещо плашещо у него, макар на пръв поглед да не биеше на очи. Беше блестящ във великолепните си непроницаеми доспехи. Изисканата леност в съчетание със скрита сила караше високия, тромав и червендалест Фауст, започнал да пълнее откъм талия и да изтънява откъм коса, да се чувства истински плебей независимо от пищното си родословие.

Тази сутрин Фауст, чиято задача като служител в Канцеларията беше да посреща в столицата тъкмо такива важни гости, бе отишъл до Остия, за да посрещне на Имперския кей гръцкия посланик, който беше минал през Сицилия и Неапол, и да го придружи до апартаментите му в стария дворец на Северите, където отсядаха пратениците от източната половина на империята. Сега беше моментът да се сближи с новодошлия. Двамата се гледаха през изящната маса с ониксов плот в Малката колонна зала, която някой от предишните императори беше превърнал в голяма до неудобство гостна. Тук протоколът изискваше да обменят любезности и да си побъбрят на светски теми. Фауст нареди да донесат вино — едно от тежките изискани вина от лозята на Галия Транзалпина.

Двамата известно време се наслаждаваха на вкуса му. Не след дълго Фауст заговори, решен час по-скоро да приключи с най-деликатната част от задачата си.

— За съжаление принц Херакъл трябваше спешно да замине за северната граница, ето защо се наложи да отменим вечерята. Затова пък ще си свободен тази вечер и ще можеш да си починеш след дългото пътуване. Сигурен съм, че няма да имаш нищо против.