Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 97

— Какви например? — попита Демарко.

— Първо, по тялото няма следи, които да противоречат на хипотезата за падане. А още по-важното е, че няма признаци с него да е имало някой, когато е умрял.

— Няма признаци ли? Значи са сигурни, че е бил сам, когато е умрял, така ли?

— Не точно — отговори Ема и после му обясни.

Фоайето на сградата, в която работел Претър, било оборудвано с охрана и камери, каквито липсвали по стълбите и в асансьорите. След обичайното работно време вратите се заключвали, така че хората да минават през фоайето на влизане в сградата, но наемателите имали достъп и през подземния паркинг. Влизането в паркинга ставало с входна карта, която осигурявала достъп и до асансьора от паркинга. Охранителната система на сградата записвала часа, когато са използвани входните карти. Следователно, ако Претър е влязъл с колата си в паркинга, може да се е качил с асансьора, без охраната да го забележи, а ягуарът му наистина бил открит в гаража. Според охраната по времето, когато умрял Претър, в сградата не е имало друг и никой не е използвал входната си карта.

— Охранителната система май не е много сериозна — отбеляза Демарко. — Претър беше параноично копеле, затова допусках, че сградата ще има по-солидна охрана.

— Сградата може и да не е чак толкова охранявана — отговори Ема, — но кабинетът му има стоманена врата и най-добрата възможна ключалка, а защитата на компютрите му е шедьовър. Повечето му файлове са кодирани и компютърните специалисти на нюйоркската полиция се съмняват, че ще успеят да разберат какво пише в тях. Освен ако не потърсят помощ от Агенцията за национална сигурност, а не възнамеряват да си правят този труд.

— Кога е умрял? — попита Демарко.

— Пазачът от вечерната смяна го видял да си тръгва в седем вечерта, а според компютърните специалисти от нюйоркската полиция той изключил компютъра си в осемнайсет и петдесет. Охранителната система показва, че Претър се е върнал в сградата в един през нощта, защото по това време е използвал картата си, за да влезе в асансьора от паркинга. Пет минути по-късно е бил включен компютърът му, който все още работел, когато полицаите пристигнали на местопрестъплението. В пет сутринта чистач, който работи в съседната сграда, намерил тялото му на покрива.

— На покрива ли?

— Да, но покривът на съседната сграда е шест етажа под въпросния кабинет. Явно Претър се е върнал в офиса си към един през нощта и по неизвестна причина е включил компютъра си. След това, изглежда, е решил, че не си струва да живее повече, счупил е прозореца на кабинета си със стол и е скочил.

— Но ако с Претър е имало още някой, той може да се е качил с него в асансьора и охраната няма как да го е видяла.

— Така е — съгласи се Ема.

— Охраната може ли да каже дали някой е напуснал сградата след смъртта на Претър?