Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 93

— Ето на — каза Махоуни. — Това доказва, че Тери Уийлър наистина е независим и не преследва само републиканци. — В този момент пристигна колата на Махоуни. — Трябва да се връщам на работа, Боб.

— Джон, ако не сложиш край на този лов на вещици и не престанеш да се противопоставяш на проектозакона ми, ще разкажа пред медиите, че казино „Атлантик Палъс“ току-що е опростило дълга от сто хиляди долара на дъщеря ти.

Махоуни се закова на място.

— Моля? Откъде знаеш…

— Ще предложа на специалния прокурор на президента да разследва по-обстойно теб, защото ти очевидно получаваш някаква комисиона от казиното. Освен това подочух, че се опитваш да прикрепиш към някой проектозакон допълнителен член, по силата на който щатът Ню Джърси да получи сто милиона долара за строителството на някакъв конгресен център, от който ще се облагодетелства същото това казино.

Мамка му, откъде Феърчайлд знаеше всичко това?

— Не правя нищо подобно — възрази Махоуни. Не беше съвсем лъжа.

Просто за всеки случай беше помолил Пери Уолас да потърси начин Ню Джърси да получи парите, но откъде знаеше Феърчайлд?

— Ето какво, Джон — каза Феърчайлд, — ако направиш каквото искам, няма да ти попреча да изпратиш пари на приятелчетата си в Ню Джърси.

Феърчайлд искаше да каже, че републиканците няма да се противопоставят на Махоуни да прикрепи парите към някой проектозакон. Обаче това щеше да означава също, че Феърчайлд ще разполага с още един коз срещу Махоуни, който да използва в бъдеще.

— Предупреждавам те, ако не получа каквото искам — продължи Феърчайлд, — ще разкажа всичко пред пресата. Освен това имам усещането, че ако Комисията узнае за проблема на дъщеря ти с хазарта, това ще подсили обвиненията срещу нея поне по отношение на мотивите.

Махоуни пристъпи достатъчно близо до Феърчайлд, за да издиша в лицето му мириса на лошото кафе на президента.

— Не намесвай дъщеря ми.

— А, разбирам. Дъщеря ти е недосегаема за разлика от моя племенник. Не съм съгласен. — Той влезе в колата си и затвори вратата, преди Махоуни да успее да отговори.

Трийсетина секунди бяха нужни на Махоуни, за да се досети какво се случва. Престън Уитман работеше и за Тед Алън, и за Големия Боб Феърчайлд и тъкмо Уитман беше източникът на информация на Феърчайлд. Освен това проумя и защо Алън е опростил дълга на Моли — защото Феърчайлд му беше платил, а парите най-вероятно идваха от невероятно богатата съпруга на Феърчайлд. Дотук с жеста на добра воля от страна на Тед. Опрощаването на дълга на Моли беше лоша новина поради всички гореизложени причини. Сега не само дъщеря му беше загазила, ами и Феърчайлд разполагаше с информация, която би могла да унищожи кариерата на Махоуни.

Махоуни стоеше на тротоара на алеята пред Белия дом, стиснал големите си ръце в юмруци. Имаше време, и то не много отдавна, когато конгресмените се предизвикваха на дуели. Махоуни копнееше да се върнат онези времена. Ако не можеше да застреля Феърчайлд с пистолет, поне да можеше да го зашлеви с ръкавица — щеше да му достави огромно удоволствие просто да удари шамар на това лайно.