Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 92

Феърчайлд и Махоуни стояха смълчани пред Белия дом и чакаха колите си, за да се върнат в Капитолия. Не дай си боже, да пътуват с една кола. Колата на Феърчайлд пристигна първа, което подразни Махоуни. Шофьорът му отвори вратата, но Феърчайлд не тръгна към колата, а се обърна към Махоуни.

— Джон, смятах днес да се отбия в твоя кабинет и да ти обясня някои неща, но може да поговорим и тук.

— Така ли? — попита Махоуни.

Двамата с Големия Боб Феърчайлд рядко разговаряха лице в лице, предпочитаха да се заяждат един с друг чрез медиите.

— Да. Искам президентът да каже на Терънс Уийлър, че неговото така наречено разследване се е проточило твърде дълго. Освен това искам да наредиш на хората си да престанат да се противопоставят на законопроекта ми за водите.

Терънс Уийлър беше независимият прокурор, назначен да разследва конгресмените, за които се предполагаше, че са били подкупени от лобиста Лукас Мейфийлд, клонинга на Джак Абрамоф. Въпросният проектозакон за водите беше вкаран от Феърчайлд, за да помогне на Аризона да разреши един от най-сериозните си проблеми с природните ресурси: щатът не разполагаше с достатъчно вода. Проектозаконът не само щеше да насочи малко федерални пари към родния щат на Феърчайлд, но и щеше да подпомогне някои от приближените му там. Махоуни беше против закона само защото Големият Боб го подкрепяше, вследствие на което всички демократи в Камарата също бяха против.

Махоуни се усмихна в отговор на коментара на Феърчайлд. Седмицата му беше отвратителна с тези истории с Моли и ако поизтезаваше Големия Боб, това щеше да е слънчев лъч в иначе мрачния му ден.

— Значи искаш всичко това, а? Е, Боб, и на мен ми се иска да преспя с всички мажоретки на „Редскинс“, но сигурно ти е известно, че невинаги получаваме каквото искаме. — Преди Феърчайлд да успее да вметне нещо, Махоуни продължи: — Така или иначе, Уийлър не работи за мен. Не мога да му наредя да прекрати разследването. А що се отнася до проектозакона за водите…

— Разбира се, че можеш да накараш Уийлър да престане — прекъсна го Феърчайлд. — Нали ти го назначи. И го направи само защото се надяваше да изровиш нещо за племенника ми.

— Не е вярно, Боб — възрази Махоуни. — Нямах представа, че Малкия Боб…

— Не се казва Малкия Боб, по дяволите!

— … че Малкия Боб е свързан с онзи лобист.

— Глупости! — отсече Феърчайлд. — Уийлър разследва само републиканци, а най-много време отдели на племенника ми.

— И това не е вярно, Боб. Чувам, че Уийлър разследва и Ранди Колиър.

Колиър беше конгресмен демократ от Илинойс — и пълен кретен.

Феърчайлд се засмя.

— Разследва Ранди Колиър само защото от „Уошингтън Поуст“ са му изпратили по имейла снимки на Колиър и Мейфийлд с две мацки на яхтата на Мейфийлд.

Всъщност една от мацките седеше в скута на Ранди Колиър и на снимката изглеждаше така, сякаш се опитва да промие едното му ухо с езика си.