Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 91
Майк Лосон
Ричард Претър запокити чаша за кафе към стената на кабинета си и направи дупка в мазилката.
Дъглас Кембъл се разкрещя на жена си и адски се напи. Но той го правеше почти всяка вечер.
Ръсти Макграт поседя на палубата на яхтата си, наслаждавайки се на залеза и тананикайки си песен на Кени Роджърс.
32
Съдия Станли Брандън от Върховния съд беше на осемдесет и четири години и умираше от рак. Вече две години умираше. При последната му среща с Махоуни съдията изглеждаше като скелет от кабинет по анатомия, покрит с тъничък и крехък пергамент. Налагаше се всеки ден да го вкарват в кабинета му с инвалидна количка, не можеше да се изправя без чужда помощ и издържаше на съдийското място само няколко часа, после трябваше да го отведат в кабинета му, за да си вземе лекарствата и да подремне. През тези две години половината време на съдията минаваше в химиотерапия, лъчетерапия или просто в болничното легло, откъдето той водеше упорита битка със смъртта. Но беше ли склонен да подаде оставка, за да може някой бодър шейсетинагодишен младок да заеме мястото му? Никакъв шанс. Беше назначен до живот и, Бог му е свидетел, щеше да остане до живот.
Днес обаче се разнесе новината, че най-сетне на Брандън му предстои да се срещне с небесния съдник. Главният лекар в „Уолтър Рийд“ лично увери президента, че старото копеле надали ще преживее нощта. Слава богу, сигурно си беше казал президентът, и понеже бе разполагал с достатъчно време да се подготви за този момент, беше готов да започне тежката процедура по избор на заместник на Брандън.
Президентът покани в Белия дом десетина членове на Камарата и на Сената, за да обсъдят редица въпроси. Махоуни и Големият Боб Феърчайлд бяха сред присъстващите. Президентът беше в едно от оптимистичните си настроения в дух на всеобщо разбирателство, така че поднесе поизстинало кафе на смесената група от републиканци и демократи — хора, които не бяха единодушни дори кой ден от седмицата е — и поде разговор на различни теми: предложение за данъчна реформа, което Махоуни знаеше, че няма дори нищожен шанс да мине през Камарата, както и недомислен план за забавяне на износа на американски работни места към държави, където хората още орат с волове. Накрая стана ясно, че изтъкнатият юрист няма да доживее до следващата сутрин и президентът иска да запознае политиците с краткия списък на кандидатите, които е подбрал.
Президентът съзнаваше, че не би имало значение дори номинираният от него човек да е надарен със Соломонова мъдрост. Когото и да предложеше той, половината членове на Сенатската правна комисия щяха да намерят причини да отхвърлят кандидата като неприемлив. Хората в неговия кратък списък се оказаха трима политически неутрални федерални съдии, към които никога не бяха отправяни обвинения в съдебни пристрастия. Всъщност никой от тях никога не бе атакуван с обвинение да е родил и една-едничка оригинална мисъл. Президентът похвали качествата на всеки в основни линии с думите:
