Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 86

— Може и така да се каже — отговори Тед. — Махоуни съгласи ли се да сътрудничи?

— Още го обмисля — отговори Демарко.

Тед свали краката си от бюрото и се изправи. Вече не изглеждаше толкова спокоен. Приличаше на човек, който всеки момент ще изпадне в ярост и ще се разфучи.

— Трябва да обясниш на Махоуни — заяви той, — че не се шегувам. Или ще направи каквото искам, или дъщеря му отива в затвора. И това е в най-добрия случай.

— Затова ли взриви колата й и я домъкна тук? За да уплашиш Махоуни?

— Не знам какви ги дрънкаш. Нищо не съм взривявал и не съм я домъкнал тук. Изпратих кола да я вземе. Дори й дадох няколкостотин долара в чипове, за да поиграе. — Тед се разсмя и добави: — Обаче като й знам късмета, надали ще играе дълго. Преди малко обядваше, а когато приключи играта, Гюс — той посочи мъжа с ботушите — ще я откара обратно във Вашингтон.

— Не, тя ще си тръгне с мен — отсече Демарко. — А сега добре ме чуй, Тед. Въртиш номера на един от най-влиятелните политици в страната. Даваш ли си сметка? Той не е някакъв дребен градски съветник. Може да изпрати ФБР подир тъпия ти задник само с едно телефонно обаждане. В момента най-умното, което можеш да направиш, е да забравиш за загубите си и да оставиш Моли да си опита шанса на съдебен процес. В замяна ти обещавам името ти да не бъде замесено.

— Не, ти ме чуй — възрази Тед. — Ще дам на Моли малко въздух и ще опростя дълговете й от хазарт, обаче…

— Моля? — попита Демарко.

— Казах, че ще опростя дълговете й. Предай на Махоуни, че може да счита това за подарък, един вид жест, с който му показвам, че съм разумен човек. Но си искам петстотинте хиляди, които Комисията е замразила, и искам федерално финансиране за конгресния център. Ако не ги получа, кльощавият задник на Моли Махоуни ще се озове в затвора. Или ще стане още по-зле. А сега изхвърли този нещастник от казиното ми, Гюс.

— Да вървим, приятел — рече Гюс и после допусна грешката да хване Демарко за рамото, за да го избута вън от стаята.

Демарко имаше боксов чувал в дома си в Джорджтаун. Обичаше да го удря, когато беше под напрежение, а моментът беше точно такъв. Беше бесен заради стореното от Моли и лъжите, с които бе засипала него и родителите си. Освен това беше бесен, че Тед Алън се опитва да се възползва от положението. На всичко отгоре и зъбът го болеше. Така че, когато Гюс Амато го стисна за рамото, той се завъртя рязко и го фрасна по брадичката по-силно, отколкото някога беше удрял боксовия си чувал.

В честен двубой Гюс най-вероятно щеше да го надвие. Изглеждаше по-силен от Демарко и вероятно беше свикнал да удря хора. Обаче това не беше честен двубой. Демарко го нападна неочаквано и Гюс се строполи на пода. Стовари се по задник с изпънати напред крака. Очите му добиха размазания и изцъклен поглед на човек, който всеки момент ще припадне. След малко тръсна глава като куче с подгизнала козина и крайниците му се размърдаха бавно и координирано, затова Демарко измъкна автоматичния пистолет от кобура му и го цапардоса по слепоочието с тежката цев.