Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 88

Майк Лосон

Той я последва до гишето на касата и я наблюдава как получава пари срещу чиповете си. Касиерката й изплати почти седем хиляди долара.

— Никога през живота си не съм имала такава серия — заяви Моли с блеснали очи.

Демарко не каза нищо. Хвана я за ръката и я поведе към един от баровете на казиното — това място беше толкова грамадно, че имаше пет бара. Докато крачеха, победоносно зачервеното лице на Моли започна да пребледнява. Демарко поръча на бармана кафе, чаша бяло вино за Моли и кофичка с лед.

Барманът видимо се обърка.

— Искате ледарка само за една чаша вино?

— Просто ми донесете кофичка с лед.

Барманът се подчини и Демарко поведе Моли към едно сепаре, където можеха да поговорят. Сложи кофичката с лед до себе си и пъхна вътре ръката, с която беше фраснал Гюс Амато.

— Има ли ти нещо на ръката? — попита Моли.

— Знаеш ли кой е Тед Алън?

— Да, собственикът на казиното.

— Не, не е собственикът на казиното. Казиното е мафията, Моли. Тед само работи за тях. — Демарко понечи да й изкрещи още нещо, но си пое дъх и попита: — Как изобщо се стигна дотук, Моли?

Тогава Моли Махоуни се разплака.

— Започна преди година — заразказва тя на Демарко.

Дошла в Атлантик Сити с някакъв тип, с когото излизала, преподавател по физика в университета „Джордж Уошингтън“. Той я въвел в правилата на крапса и се случило възможно най-лошото — тя спечелила. Почти две хиляди долара. И се запалила.

Онова, което най-много й харесвало в играта на зарове, било, че играчът, който разбира курсовете на залагане, има предимство. Крапсът в очите на мнозина изглежда сложна игра. Толкова много числа по цялата маса, толкова много видове залагания, обаче всъщност е много лесно, след като веднъж проумееш каква е математическата вероятност заровете да покажат седем, а не което и да е друго число.

И докато тя му обясняваше всичко това, Демарко си мислеше, че тъкмо по този начин дори умни хора, хора като Моли Махоуни с диплома за инженер, си навличат неприятности. Шансовете винаги са в полза на казиното. Винаги. Нерядко най-сериозните губещи са способни и образовани хора, които си въобразяват, че са по-умни от онези, които са създали казината. Другата особеност бе, че някои хора се пристрастяват към хазарта като към алкохол или кокаин, а става ли дума за пристрастеност, интелигентността престава да бъде фактор.

След като спечелила първия път, Моли започнала да ходи в Атлантик Сити почти всеки уикенд и след десет месеца спестовната й сметка била изпразнена, а лимитът по кредитните й карти — изчерпан. Не след дълго си намерила по-евтино жилище, а заплатата й — поне онази част, която не пръскала за хазарт — отивала за наема, за сметките и за минимални вноски по кредитните карти. И тя като всички комарджии си мислела, че следващото й посещение в казиното ще е големият удар, когато ще спечели много. Не след дълго стандартът й на живот заприличал по-скоро на този на самотна майка, която кара на социални помощи, отколкото на жена с професия, която печели почти сто хиляди годишно.