Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 84

— Конгресен център?

— Да.

— Защо?

— Не съм сигурен, но допускам, че този тип ще спечели доста пари от строителството.

— Има ли още нещо?

— Да, една дреболия. Мисля, че онзи тип, който ръководи казиното, е свързан с мафията.

Преди Демарко да успее да реагира на новината, иззвъня телефонът върху бюрото на Махоуни. Конгресменът натисна копчето на говорителя и попита:

— Какво има?

— Съпругата ви е на втора линия — съобщи му Мейвис. — Настоява, че спешно трябва да говори с вас.

— Кажи й… Мамка му, кажи й, че ще й звънна след малко. — Той прекъсна връзката и погледна Демарко. — Ще горя в ада заради това.

* * *

— Струва ми се разумно да върнем парите на Тед Алън и да пуснем Моли да изпробва шансовете си в съда — каза Демарко. — Според Кейн можем да спечелим и…

— Не искам процес, Джо. Едно е да отидеш на процес, когато си невинен, но е съвсем друго, ако си виновен. А що се отнася до парите… Като включим дълговете по кредитните й карти и съдебните разноски, става дума за седемстотин хиляди долара. Седемстотин хиляди! Нямам толкова пари.

Това учуди Демарко. Винаги беше смятал, че Махоуни е богат.

— Ще се наложи да продам къщата в Бостън и може би яхтата на Мери Пат, за да събера толкова пари в брой. Боже, сърцето й ще се скъса, ако се наложи да продадем тази лодка. — Понечи да каже още нещо, но замълча и само поклати глава.

— Имате много приятели, шефе. А има и много други хора, склонни да ви помогнат, сигурен съм. — Това, което Демарко премълча, беше от ясно по-ясно: мнозина с радост щяха да дадат на Махоуни парите в замяна на неговото влияние.

— Не! — Махоуни стовари юмрук върху масата.

О, мамка му. Демарко знаеше какво следва. Защото беше наясно, че шефът му не е човек на разума.

— Нищичко няма да дам на тези хора! — закани се Махоуни. — Ясно ли е? Тези копелета са подмамили дъщеря ми и после са я принудили да извърши престъпление.

Демарко не беше сигурен как да тълкува казаното, но съзнаваше, че Махоуни говори като баща.

— Е, разбираш ли? — попита конгресменът.

— Да, разбирам — потвърди Демарко. — Искате да отърва Моли за престъпление, което вече знаете, че е извършила, и искате да разкарам мафията, без да им плащате.

— Точно така. Освен това не искам делото да стига до съд и не искам майка й да разбере какво е направила Моли.

30

Демарко беше на магистралата за Атлантик Сити — прав като черта път, чиято цел беше да намали времето, което хората прекарват зад волана, и така да увеличи времето, което прекарват, харчейки пари в казиното.

Когато разказа на Махоуни как е била взривена колата на Моли, кръвта се смъкна от обикновено червендалестото му лице. Той за пръв път виждаше Джон Махоуни уплашен.

Естествено, първият въпрос на конгресмена гласеше:

— Тя пострадала ли е? — Обаче още преди Демарко да успее да отговори, лицето на Махоуни отново стана червено като хамелеон, попаднал върху китайското знаме, и той изкрещя: — Защо не ми го каза още в мига, в който влезе?

Демарко не си направи труда да обяснява, че се е опитал. Вместо това обясни, че Моли не е била в колата и че преди взрива са я видели да излиза от сградата с някакъв тип с бели каубойски ботуши.