Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 83

— Шефе, идвам от апартамента на Моли и някой…

— Какво каза адвокатът й? — прекъсна го Махоуни.

— Мери Пат не ви ли предаде?

— Обади се, докато бях на среща, и още не съм й звъннал. Исках преди това да чуя теб.

— Ами според Кейн положението е доста благоприятно — осведоми го Демарко и резюмира разговора в кабинета на Кейн и стратегията му за предизвикване на основателно съмнение. Махоуни не го прекъсна нито веднъж, докато говореше, което си беше забележително, затова Демарко се запита дали изобщо той го слуша внимателно. Завърши с думите: — Обаче имаме един проблем.

— Нима? Какъв е той?

— Моли има мотив — обясни Демарко. — Има големи дългове. Достигнала е лимита на всичките си кредитни карти.

— Откъде знаеш? — Махоуни не звучеше шокиран от новината. По-скоро като че ли Демарко беше потвърдил нещо, което той вече знаеше, и въпросът му беше съвсем буквален — питаше откъде Демарко е разбрал за дълговете на дъщеря му.

— Пуснах проверка на кредитното й досие.

И зачака Махоуни да избухне насреща му как така се е осмелил да проверява кредитния рейтинг на дъщеря му. Конгресменът не каза нищо. Само кимна с голямата си глава — бяло петно в затъмнената стая.

— Има и друго. Мери Пат разбра за дълговете по кредитните карти на Моли. Кейн повдигна въпроса по време на срещата и се наложи да й кажа колко голямо е задължението.

— О, мамка му! — измърмори Махоуни.

— Комисията ще твърди, че мотивът на Моли са всичките й дългове, но както ви казах, според Кейн защитата му е много стабилна. Другата добра новина е, че Кейн е успял да отложи процеса поне с шест месеца. Ще ми трябва време да разбера кой е внесъл парите в сметката на Моли. Познавам един тип, факир с компютрите. В момента е извън града, но когато се върне…

— Моли го е направила, Джо — каза Махоуни.

— Моля? — възкликна Демарко, защото не беше сигурен дали е чул правилно.

— Виновна е. Така че не си прави труда с този компютърен факир.

— Но какво ви кара да мислите…

— Не само е изчерпала лимита по кредитните си карти, ами е задлъжняла и на едно казино със сто хиляди. Дъщеря ми е пристрастена към хазарта, Джо.

Тези думи — пристрастена към хазарта — отговаряха на много въпроси. Обясняваха задълженията на Моли по кредитните й карти, а също и защо живееше в онази дупка. И въпреки това, вместо да изрече на глас какво си мисли, Демарко се опита да успокои Махоуни.

— Може и да дължи малко пари, но това не означава, че…

— А онзи половин милион, който е внесен в сметката й? Идва от казиното, на което тя дължи стоте хиляди. Отишла при шефа на казиното и пробутала на него плана с търговията въз основа на вътрешна информация.

— Откъде знаете? Моли ли ви каза?

— Не, каза ми го шефът на казиното. — И Махоуни разказа на Демарко за срещата си с Тед Алън в Атлантик Сити.

Двамата мъже помълчаха, после Демарко попита:

— И какво иска той?

— Какво според теб иска, по дяволите? Парите си. Освен това иска федералното правителство да даде на щата Ню Джърси сто милиона долара, с които да подпомогне строителството на конгресен център в Атлантик Сити.