Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 81

— Но заплатата й не е спряна — отбеляза Кейн.

— Въпреки това изглежда, сякаш е виновна. Това ще попречи на кариерата й.

— Съжалявам, госпожо Махоуни — каза Кейн, — но не мога да направя нищо във връзка с отстраняването на Моли от работа. Обаче, след като наказателното дело бъде решено в нейна полза, ще може да съдим „Рестън Тек“ или КЦКФБ за причинени щети. На Моли може никога повече да не й се наложи да работи.

— О, не, не искам това — притесни се Мери Пат, — просто ми се ще да приключим с цялата история.

Кейн отново сви леко рамене, което би могло да означава какво ли не.

— Е, винаги можем да обсъдим това по-късно — каза той.

Докато Мери Пат и Демарко си тръгваха от кантората на Кейн, тя каза:

— Трябва да намериш Моли, Джо. Нещо не е както трябва. Тя трябваше да дойде.

— Ще я намеря — обеща й Демарко.

— И тази история с кредитните карти, Джо. Имаш ли представа за какво става дума?

— Знам само, че Моли дължи много пари, но не знам защо.

— Колко?

Демарко се поколеба. Не беше обсъждал положението с кредитните карти на Моли дори с Махоуни.

— Около сто хиляди долара.

— Мили боже!

28

Камион на пожарната и полицейска кола бяха преградили улицата близо до сградата, където живееше Моли, затова Демарко паркира през една пресечка. Докато крачеше към апартамента на Моли, на отсрещната страна на улицата видя изгоряла кола, каквато можеш да видиш по улиците на Багдад. Лампите на колите със специален режим не светеха и запаленият автомобил вече не гореше — пожарникарите го бяха полели целия и водата се стичаше към шахтите на уличната канализация. Обаче явно инцидентът беше станал неотдавна, защото наблизо още се мотаеха неколцина зяпачи.

Докато вървеше към входа на сградата на Моли, Демарко попита млада жена с бебешка количка какво се е случило.

— Някой взривил кола — отговори тя.

— Взривил ли? — учуди се Демарко.

— Със запалителна бомба. — Жената посочи към ниска латиноамериканка на около шейсет години, която разговаряше с едно от ченгетата. — Госпожа Гомес видяла извършителя. Зяпала през прозореца както обикновено и видяла едно хлапе да хвърля нещо в колата. То избухнало, така твърди тя, после момчето хукнало като същински Карл Луис. Просто не разбирам какво им става на хората напоследък.

— Аха — промърмори Демарко. Сигурно е работа на някоя банда, помисли си той.

Влезе в жилищната сграда и понеже асансьорът не работеше, се качи пеша до етажа на Моли. Почука на вратата, но никой не отвори. Ритна вратата, пак никой. Спомни си как пиеше Моли по време на последните им две срещи и се запита дали не е вътре, безпаметно пияна, и дали това не е била причината да пропусне срещата при адвоката си. Потропа на вратата силно и продължително. Моли не отвори, но възрастната жена от отсрещния апартамент подаде глава да провери какво става.

— Да сте виждали Моли Махоуни? — попита той.

— Не. Обаче тя явно не си е у дома, защото думкате толкова силно, че ще събудите и мъртвец.

— Извинете — промърмори Демарко и се запита къде е Моли, по дяволите, и защо не си вдига мобилния.