Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 76
Майк Лосон
Тед Алън се замисли над думите на лобиста и се усмихна.
— Лукаво копеле си ти, Уитман.
— Радвам се, че одобряваш, Тед.
— Обаче още не схващам каква е ползата да кажа на Махоуни, че съм опростил дълга на дъщеря му.
Престън Уитман за малко да каже:
— Опрощаването на дълга на момичето е нож с две остриета, Тед. От една страна, правиш жест на добра воля. Нужна ти е помощта на Махоуни за проекта, а като опростиш дълга на момичето, на практика даваш на него — или на дъщеря му — сто хиляди.
— Значи е подкуп.
— От една страна. Обаче Махоуни ще си помисли: ами ако медиите разберат, че казиното е опростило дълга на дъщеря ми? Ще представят историята така, все едно здраво държиш Махоуни. Да, ще изглежда много-много зле, ако медиите научат това.
— Айде стига, бе! — възкликна Тед. — Ще загазя, защото подкупвам политик. Няма начин…
— Тед, ти все още не разбираш. Ти не си дал парите на Махоуни. Дал си ги на дъщеря му, като си опростил дълга й. Не си направил нищо незаконно. Обаче Махоуни ще се досети как медиите ще представят историята. — И преди Тед да успее да каже още нещо, Уитман додаде: — Виж, никой няма да знае, че си опростил дълга на момичето, освен теб, мен и Махоуни. Обаче, когато той разбере, ще бъде огромно бреме за него, а ти точно това искаш. И то без да си платил нито цент.
Тед се облегна на стола и се замисли.
В очите на Престън Уитман Тед Алън изглеждаше като хлапе, седнало на стола пред бюрото на баща си, като невръстен бандит, който си въобразява, че играе играта на големите. Тед Алън не разбираше, че е само пионка. Открай време беше пионка на Ал Кастиля, а сега ставаше пионка на Големия Боб Феърчайлд.
Уитман изчакваше и се стараеше да изглежда обзет от уместната доза страхопочитание, докато очакваше решението на Тед.
— Харесва ми — отсече Тед накрая. — Крайно време беше да започнеш да вършиш работа. Обаче въпреки това мисля, че трябва да направя нещо, за да накарам Махоуни да проумее, че съм сериозен.
— Тоест? — попита Уитман.
Тед само се усмихна.
27
Моли надникна през шпионката, после затвори очи и се облегна на вратата. Позна мъжа, който стоеше в коридора пред апартамента й. Не знаеше името му, но знаеше, че работи за Тед Алън, и просто й се искаше той да се махне. Главата ужасно я болеше. Миналата вечер беше изпила твърде много бяло вино. Трябваше да престане.
Мъжът отново почука. По-силно. Моли знаеше, че той няма да си тръгне. Отвори му.
— Здрасти, миличка — каза мъжът.
— Здравей — отвърна Моли.
Знаеше, че изглежда ужасно, облечена с овехтял стар халат, невчесана, с подуто лице. Сигурно и миришеше лошо — не помнеше откога не си е вземала душ. Обаче не даваше пет пари. Напоследък нищо не я интересуваше.
— Аз съм Гюс Амато. Помниш ли ме?
Моли кимна.
— Господин Алън ме изпраща, миличка. Иска да поговорите.
