Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 78

Гюс отвори задната врата на лимузината, за да влезе Моли, после самият той се настани зад волана, но не запали двигателя.

В този момент мобилният на Моли звънна и Гюс я предупреди:

— Не вдигай! И си изключи телефона. — Нареди й толкова строго, че тя се уплаши и му се подчини.

Гюс все още не палеше колата. Посочи надолу по улицата и попита:

— Миличка, това там твоята кола ли е? Онази синята?

— Моля?

— Субаруто. Твое е, нали?

— Да — отговори Моли.

Дори отдалече виждаше колко мръсно и кално е и се засрами. Беше го купила преди три години и помнеше как се смя сестра й Мици, защото беше комби и приличаше на автомобил на домакиня с деца. На Моли обаче й харесваше. Беше четири по четири и на добри километри, така че можеше да ходи с него на ски, макар да не помнеше кога за последно го е правила. Не помнеше и кога за последно е мила колата, която вече приличаше на обиталище на бездомник.

— Застрахована ли е? — попита Гюс.

— Какво? — учуди се Моли. Объркваше я с всичките тези въпроси за глупавата й кола.

— Интересува ме дали колата ти е застрахована.

— Разбира се, че е застрахована — отговори тя. Обаче истината беше съвсем друга. Не беше направила последната вноска. — Защо питаш…

— Гледай — каза Гюс.

В този момент Моли забеляза един човек, който се приближаваше по улицата. Носеше джинси и спортно горнище с качулка, дръпната ниско, така че да скрива лицето му. Съдейки по походката му — пружинираща и с широко размахани ръце, — явно беше млад и атлетичен.

Спря до колата на Моли, озърна се и после извади някакъв предмет от малката торбичка на анцуга си. Бутилка. Направи нещо с бутилката — като че ли отвъртя капачката — и натъпка някакъв парцал в гърлото на бутилката. После измъкна нещо от задния си джоб и разби стъклото откъм шофьорското място.

— Какви ги върши? — възкликна Моли.

— Гледай — повтори Гюс.

Младежът подпали парцала, хвърли бутилката в колата на Моли и след броени секунди във вътрешността на купето лумнаха пламъци.

Моли изпищя и се метна към дръжката на вратата, но не успя да отвори, защото чу как ключалките щракнаха.

— Успокой се, миличка — обади се Гюс. — Нали каза, че е застрахована? Освен това симпатично момиче на твоята възраст трябва да кара нещо по-лъскаво, нали така?

— Господин Кейн, мисля, че трябва да започваме. Когато намеря Моли, ще я осведомя. Просто нямам представа къде е тя.

— Ами добре — съгласи се Кейн и отвори папката върху бюрото си. Прегледа документите и заяви: — Всъщност сме в доста добра позиция. — Кейн говореше тихо, но уверено — все пак всекидневно побеждаваше държавните обвинители. — Хубаво е, че парите и акциите са търгувани онлайн. В случай че съдебните ни заседатели никога не са чували за хакери, компютърни измами и кражба на самоличност, разполагаме с няколко експерти, които ще ги осветлят по въпроса. — Кейн се усмихна като акула, която си показва зъбите. — Може дори да им устроим малка демонстрация, например да внесем десет долара в сметката на съдията, за да докажем тезата си.