Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 75

Така или иначе, Демарко харесваше все още недоизпипаната си теория — че Макграт е дал на Претър първоначалния капитал, от който той се е нуждаел, че Кембъл е вътрешният човек, а Претър е мозъкът. В хода на размишленията Демарко осъзна нещо. Версията за заговор между тримата участници можеше да обясни защо Макграт, Кембъл и Претър са забогатели толкова. Но той не беше успял да научи нищо, което да свързва дейността им с Моли Махоуни.

Демарко допи бирата си. Нямаше представа каква ще е следващата му стъпка, но изобщо не се съмняваше, че ако направи каквото му се иска — тоест да поостане в Мъртъл Бийч няколко дни и да поиграе голф, — това никак няма да допадне на господаря Махоуни. Неохотно се надигна от столчето си на бара, хвърли последен поглед към Макграт, който си седеше предоволно на кърмата на яхтата, и неохотно се помъкна към колата.

26

— В този плик има сто двайсет и пет хиляди долара — каза Престън Уитман. — Достатъчно, за да откупим от теб дълга на Моли Махоуни, и малка компенсация за неприятностите ти.

— Моля? — възкликна Тед Алън. — Защо ще плащаш дълга на момичето? И откъде си намерил парите, по дяволите?

— Успокой се, Тед, нека ти обясня. Много хора не харесват Джон Махоуни. Някои не го харесват по лични причини, други не го харесват, защото е демократ. Срещал съм се с много от тези хора…

— Какво? По дяволите, ако си…

Лобистът вдигна ръка.

— Изслушай ме, Тед. Отдавна съм в този бизнес. Знам какво правя. Както и да е, казах ти, че се срещнах с тези хора и им съобщих, че събирам пари — малки дарения от пет до десет хиляди долара, а повярвай ми, за тези хора това е малко дарение — и че парите ще създадат огромен политически проблем за Махоуни. Когато ме питаха как точно ще използвам парите, отговарях „Надали искате да знаете“. Беше много лесно.

— А какво ще кажат тези хора, когато на Махоуни не му се случи нищо?

— При Махоуни винаги има опасност той сам да си навреди, без да се налага някой друг да му помага. Ако го направи, ще пошушна на дарителите, че са допринесли за неприятностите му. Ако в близко бъдеще не го сполети нищо лошо, тогава ще кажа: имайте търпение, тези неща искат време. Ако нищо не се получи и след по-дълго време, ще кажа: съжалявам, опитах. Тези хора разбират, че плановете невинаги успяват, а понеже не им е струвало бог знае колко, надали ще се разсърдят много. Ако се разсърдят, ще е на мен, ти няма да имаш нищо общо.