Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 74

Е, време беше да слезе долу, да оправи Тами набързо, че да й намести главата, после да я заведе на вечеря. Хубави ребърца алангле, от които капе кръв.

Демарко не се качи веднага в колата под наем. Върна се на бара, който гледаше към пристана, поръча си питие — този път една бира „Корона“ — и се загледа към Ръсти Макграт на яхтата.

В главата му започна да се очертава картина, макар и доста смътна. Преди двайсет години Дъглас Кембъл е нископоставен служител в „Рестън Тек“ вероятно с прилични, но не главозамайващи доходи. Ричард Претър е прокаженият гений на Уолстрийт, който не се задържа никъде на работа и не успява да си осигури финанси за големи инвестиции. Кариерата на Ръсти Макграт в професионалната футболна лига е приключила окончателно, друго чудовище като него му е строшило коляното. С други думи, двама от тези млади мъже са за никъде, а третият едва крета.

И после най-неочаквано Претър намира един милион долара и печели цяло състояние.

Е, ето един възможен сценарий, помисли си Демарко. Тримата събират парите, с които разполагат. Претър и Кембъл надали имат много, обаче Ръсти Макграт сигурно разполага с остатъка от премията при подписването на договора си, със заплатата си за първата година и може би дори с премия от застраховката заради травмата на коляното, сложила край на кариерата му. Следователно най-вероятно Макграт е човекът с парите. След това, благодарение на вътрешна информация, подадена от Кембъл, Претър прави първия си огромен удар на пазара и поделя печалбата с Кембъл и Макграт. Макграт си купува прекрасна голяма яхта, а Претър си наема скъп офис на няколко пресечки от Бика на Уолстрийт, откъдето да наблюдава отвисоко туристите, които му чешат топките.

Кембъл обаче не може да си позволи да живее разточително като Претър и Макграт, защото в противен случай може да накара някое куче пазач на правителството — КЦКФБ или данъчните служби — да се зачуди как така изведнъж е забогатял. За да може и Кембъл да вкуси малко от хубавия живот, Претър впряга познанията си в управлението на попечителския фонд на госпожа Кембъл и влага останалата част от незаконно спечелените пари на Кембъл в офшорна сметка. В крайна сметка Кембъл планира да се пенсионира рано — както е казал на Моли, — за да се порадва на парите, които Претър му е скътал някъде.

Последната подробност, заключи Демарко, беше тактиката да не посягат към „Рестън“ прекалено често, само три пъти за период от двайсет години. Но всеки път правят дебели пачки. А причината да не се възползват от достъпа на Кембъл до вътрешна информация в „Рестън“ повече от три пъти е, че не им се налага да го правят. Според Сал Анселмо Ричард Претър всъщност е много добър инвеститор и успява да увеличи богатството на приятелчетата си със законни сделки.

Да, такава беше теорията на Демарко, но тя имаше няколко проблема.

Най-сериозният беше, че той не разполагаше с никакви доказателства в нейна подкрепа. Второ, не можеше да проумее взаимоотношенията на Кембъл, Макграт и Претър. Кембъл и Макграт бяха стари приятели от футболния отбор, но доколкото знаеше, не бяха близки с Претър. Ранди Сойър му беше казал, че Претър дори не е завършил Вирджинския университет, така че единствената му допирна точка с Кембъл и Макграт беше фактът, че е бил в една стая с тях, когато друг футболен играч полетял през прозореца на спалнята му. А ако Макграт беше човекът с парите, както смяташе Демарко, би трябвало да е имал огромно доверие в способностите на Претър, преди да му повери спестяванията си, за да ги инвестира. Или пък не беше доверие, а страх. Може би Претър изнудваше Макграт заради смъртта на другия футболист. Хм. Може би. Трудно му беше да си представи някой като Макграт да се страхува от откачения Дики Претър.